ПРЀЧКАВ, -а, -о, мн. -и, прил. Остар. и диал. Който е с пречки (в 1 знач.); пармаклъчен, пармаклия, пармаклиен. След два часа колата ся спряха пред един вратник пречкав (пармаклия). П. Р. Славейков, ДБ (превод), 50.
