ПРЀЧКАМ, -аш, несв., непрех. Остар. и диал. Преча; преча се. Едни болни, които имат веке бяла кожица по сливиците, едвам усещат някой болеж или да им пречка нещо на гърлото. Ив. Богоров, СЛ, 47. Мъчат се да пречкат на правителството и при все това никому от тях косъм не е паднал от главата. С, 1888, бр. 210, 2. Сградили са .. един мост .. Мъчнотиите да са надвият биле .. да могат заминат преднишком два кораба, без да пречкат .. на ветрилата им сводовете от дъгите. Ив. Богоров, КП, 1874, кн. 2, 25. пречка се безл.
ПРЀЧКАМ СЕ несв., непрех. Разг. 1. С предл. в, и з и в съчет. със същ. к р а к а. Заставам или се движа в непосредствена близост пред или до някого, който се движи, като затруднявам движението му и мога да го препъна, спъна; мотая се, завирам се, бутам се, плета се. На него му харесваше този безкраен свят и той се радваше на всичко .. Радваше се, .., на децата, които се пречкаха в краката му, на гълъбите, на хората от улицата. Ст. Стратиев, СВМ, 125. Ядосвам се само на кокошките, които ни се пречкат из краката. К. Калчев, ПИЖ, 118. // Движа се или се появявам, показвам в близост до някого с цел той да ме забележи, види. Спасов се стараеше колкото се може по-рядко да го среща, а Пандов сякаш нарочно се пречкаше пред очите му по десет пъти на ден. М. Марчевски, П, 177. Що мъже са се извървели тука [на воденицата], караха се, биха се... А между тях все оная хубавата, .. Албена, все тя се пречка между тях. Й. Йовков, А, 110-111. Децата обичаха да се закачат с него [Евстати], .. Дори най-малкият в класа, Павлето, и той се пречкаше насреща му и въртеше юмруци да го боксира. Ст. Даскалов, БП, 151. // Стоя, намирам се някъде, като се движа, мърдам и под., и се виждам, забелязвам, откроявам. Тъкмо по това време не искаше да среща нощната стража, която, обикновено, се въртеше в този край на селото. И наистина на ъгъла, дето трябваше да свърне, се пречкаха трима души с пушки. Г. Караславов, ОХ IV, 436. Между разроената публика, която беше излязла пред читалището, се пречкаше и Ставри. Г. Караславов, Избр. съч. II, 18. Най-сетне хората се умориха да се блъскат, наместиха се криво-ляво и започнаха да утихват. Ония, които все още се опитваха да се наместят и се пречкаха, бяха притиснати от по десетина здрави ръце, заковаха се на място и се спотаиха. Г. Караславов, ОХ II, 538. — Нашата флота не би допуснала да ѝ се пречка тук японска подводница. Тя сигурно е на някоя приятелска страна. Вижте по-добре, Стерн. М. Марчевски, ОТ, 416.
2. Движа се или съм застанал много близко до някого, който прави нещо, като затруднявам работата му, изпълнението на задълженията му, заниманието му. Ще се запилеем заедно, докато майка ти и леля ти стегнат куфарите. За какво им са двама мъже да се пречкат из къщата? Пл, 1969, кн. 23, 34. Майка ѝ [на Любинка] и баба ѝ привършваха последните приготовления около новогодишната вечер, пък любопитното ѝ братче се пречкаше из тях. Ил. Волен, МДС, 171. Поставих му конкретната задача да се щура непрекъснато между противниковата отбрана, да се пречка и им досажда с топка и без топка, докато ги изкара от търпение и предизвика да бъде фаулиран близо до противниковата врата и ни дадат дузпа. Тарас, ТМ, 43. ● Обр. По-хубаво е човек да не се пречка по пътя на съдбата. А. Дончев, СВС, 731.
3. Меся се, намесвам се в работата, намеренията на някого или в негови отношения, без той да желае това, като обикн. му преча да направи нещо; бъркам се. Каза [Гърдю] на Великина: — Свири! .. — .., няма да свири! — разсърди се Алекси. — Да станете и да си вървите .. — Кмете! Що ми се пречкаш, кмете! Й. Йовков, ЧКГ, 163-164. — Тук, в моята къща, ти не ми се пречкай, че .. — отсече тя решително и заплашително. — Пък кой си, откъде си, не ме интересува. Г. Караславов, Избр. съч. II, 141. В полутъмния двор видя [Ванко] Пешо, който извиваше ръката на Христина и се мъчеше да измъкне нещо от пръстите ѝ .. С един скок той [Ванко] се намери на двора .. — Ти ли ще ми се пречкаш? — ревеше той [Пешо]. М. Грубешлиева, ПИУ, 66-67. Баща му почти не се спираше вкъщи .. Цялата кърска работа беше оставил на големия си син Иван, .., бесен за работа и вбесен към всички, които му се пречкат по пътя. Х. Русев, ПЗ, 160. // За нещо — създавам, предизвиквам затруднения, неудобства на някого. Да заобиколи разточилия се на хиляди разкрача обоз беше невъзможно — от двете страни на пътя се пречкаха високи лозя, .., рискуваше да нарани предните нозе на коня си, а можеше някъде и да затъне. А. Гуляшки, ЗВ, 35. Дори пристигна [брат ми] на село с колосана яка, бомбе и бастун, който постоянно се пречкаше из ръцете му. К. Калчев, ПИЖ, 96. ● Обр. Между мен и тях се пречкат разбирания: те считат, че са ме създали и кога ме погледне Елена, като че всеки път иска да ми каже: сега щеше да си едно даскалче. Ив. Кирилов, Ж, 76. // С предл. в и в съчет. със същ. у м. За мисъл и под. — появявам се и занимавам някого, обикн. без той да желае. Раздаде ся глас из народа как св. Димитрий оставил гърците .. Но се пак съмнение ся пречкаше в повечето умове. ДЗ, 1867, бр. 7, 25. ● Обр. И каквото друго и да мисли, все той му се пречка в ума, все и мисълта за него ще се намеси. Т. Влайков, Съч. III, 230-231.
4. Остар. и диал. Карам се, скарвам се, спречквам се с някого. — Ами вие нещо май че се пречкахте. Такива работи не обичам. Кр. Григоров, ПЧ, 123. — Думах му аз бе, татко, да се не пречка с него. Той е човек богат, може ли Дойно с него да се бори? Елин Пелин, Съч. I, 158. Тя завари децата да се пречкат за нещо. Ил. Волен, НС, 58. Кравата, конят и кучето се пречкали за стопанинът си кого ли от тях той обича най-много. Д. Манчев, БЕ II, 34.