ПРЀЧНИК, мн. -ци, след числ. -ка, м. Остар. и диал. 1. Пречка (в 1 знач.); пречница. Одаята има поне два големи прозорца с дървени или желязни пречници .., закнижени. СбНУ ХLII, 30. Ще спим нощес на площада в бойна готовност, а Троя / ще да я пазят кулите, та и вратите, снабдени / отвътре с дълги пречници от яки, гладки дървета. А. Разцветников, Избр. пр III (превод), 35.
2. Диаметър (в 1 знач.); пречка. Пречник ще каже разстоянието от едина край на земята до другийт през самата среда. Пч, 1871, кн. 7, 109. На този кедър, в долнята страна на пъня, пречникът беше един голям лакът (метър) и 90 стотни. П. Р. Славейков, РО (превод), 76. Пречникът му [на Марс] завзема 909 мили, ще рече малко по-голям от половин земния пречник. Лет., 1876, IV. Главната артерия, която е свързана със сърцето на кита, е около един крак в пречника и при всяко негово свивание около 50 оки кръв силно ся докарва от сърцето в тази артерия. ИЗ 1877, 1881, 38.