ПРЕЧУ̀ПЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от пречупя като прил. 1. Който има остра извивка, чупка, а не е прав. В кръгозора .. планините очъртаваха пречупените си линии в небето. Ив. Вазов, Съч. Х, 137. Домна беше в същото палто на пречупени черти и бели резки. Б. Болгар, Б, 26. Той мина през .. криви и пречупени коридори и влезе в сестрината си горница. Ив. Вазов, Съч. ХIV, 154. Калугерът загледа сега към оная посока, откъдето полетяха уплашените птици. Неговата сянка заигра зад него дълга и пречупена между белите брези. Ст. Загорчинов, ДП, 31. Поставя се ютията в областта на ханша и с лявата ръка така се изпъва платът при талията, че пречупената линия на страничния шев да се изправи. Т. Кръстев и др., ТГДО, 127.
2. Който е наведен, приведен, превит. Дикий Барин се задаваше из гъсталака, из една козя пътека, пеш, пречупен одве. Ив. Вазов, Съч. ХХIV, 145. Една шестдесетгодишна бабичка, прегърбена, пречупена, натоварена с един тежък товар от завивки и покъщнина, дохожда близо до тази скала! Ив. Вазов, Съч. ХVII, 113. Водеше ги [бежанците] една стогодишна баба .. Бабата беше толкова прегърбена и пречупена в кръста, че главата ѝ стоеше наравно с главата на момченцето. А. Дончев, ВР, 76. // Който не е изпънат, изправен, а е свит, прегънат. Препасаната му [на Никита] през рамо шашка висеше на гърба .. Той я оправяше само когато срещнеше офицер. Тогава взимаше позата на вдървен изтукан с опната, пречупена към козирката ръка. Ст. Чилингиров, ХНН, 26. Майка му с кръстосани ръце стояла отстрана с пречупени колене и такава поза изображавала, с която .. искала да повлияе .., щото разпрата да бъде решена по любовно. З. Стоянов, ХБ, 66.
3. Разг. За нос — гърбав, орлов. Жената беше с пречупен нос, облечена в черен литак от дебел шаяк. Кр. Григоров, Р, 13. Оня, .., с червено, пияно лице, със силно пречупен нос, .., поръча бира. Ив. Вазов, Съч. IХ, 80.
4. Прен. Разг. За настроение, глас и др. — който рязко се е понижил, спаднал. Нещо отрови набрания възторг. Не ми се играе вече. Пречупено е и моето настроение. Т. Влайков, Пр I, 139. Българинът родопчанин беше изтощен до безумие .. Ала понякога почваше да пее с угаснал, пречупен глас. А. Дончев, ВР, 206.
◊ Пречупен кръст. Кръст с равни рамене, пречупени под прав ъгъл в двата си края по посока на часовниковата стрелка, използван като държавна емблема на фашистка Германия и на Хитлеронацистката организация, партия; свастика. От входа на училището един по един, приведени, с готови за стрелба шмайзери, изскачаха немци с пречупени кръстове на ръкава и като крещяха нещо, залягаха на плочите. П. Незнакомов, МА, 111. Знамената с пречупения кръст, спуснати от прозорците на немските домове в Прага, останаха още няколко дни. В. Геновска, ПЮФ, 90. След неотдавнашните антисемитски прояви в ГФР по много домове в Италия, принадлежащи на евреи, също са били нарисувани пречупени кръстове. ВН, 1961, бр. 2601, 3. Пречупен лъч. Физ. Частта от лъч, която се е пречупила, отклонила от първоначалната си посока при преминаването в друга среда.