ПРЕЯ̀ДАНЕ, мн. -ия, ср. Диал. Отгл. същ. от преядам и от преядам се; преяждане. Случваха се и дни на преядане, когато не успявахме да заловим някой „предател“ или „шпионин“, който имаше в Пирина мандра: отмъщението се изливаше върху стадото му. П. К. Яворов, ХК, 184. От преядане и препиване са раждат болести. Ил. Блъсков, РК, 24. Изпърво болният са оплаква от тъпи или силни, бодливи и резливи преяданеа, които усеща около пъпат само на едно място. Ив. Богоров, СЛ, 48-49.