ПРЕЯ̀ЖДАМ, -аш, несв.; прея̀м и (диал.) преяда̀, -ѐш, мин. св. прея̀дох, прич. мин. св. деят. прея̀л, пов. прея̀ж и (диал.) преядѝ, св., прех. 1. Непрех. Ям, нахранвам се повече, отколкото трябва. — Ние ядохме предостатъчно — каза госпожица Маринова, — сити сме, няма защо да преяждаме. К. Калчев, ПИЖ, 158. Пости от време на време и ти ще бъдеш здрав .. Ако си преял, погладувай. А. Дончев, СВС, 22. Земята ражда за всички: защо едни гладуват, а други преяждат? Л. Стоянов, Избр. съч. III, 207. „Баф!“ — рече мъникът подире ѝ, но не стана от сянката да я придружи. Преяде от ярето, едва гледаше от преяждане. Й. Радичков, СР, 46-47. Добичето ако преяде .., поболява ся. Лет., 1874, 275. ● Я м и п р е я м; я м и п р е я ж д а м. — Ами седни и ти де — скара ѝ се галено чичо Продан .. Пък няма и защо да носиш вече, ние ядохме и преядохме. Г. Караславов, Тат., 30. Връщали се келешите .. с богата плячка .. Едни почвали огън да палят, други овена да дерат, а трети гозби да варят. Пълнели паниците, .. сито ядяли и преяждали. СбХ, 142. // Прех. Ям от нещо повече, отколкото трябва. Преяде човекът свинско месо, преяде баници, охрани се и го налегнаха циреи. ВН, 1958, бр. 2278, 4. За душа фасул вариме, / та сам фасул преяла, / та ми йе меше отекло. Нар. пес., ХХIХ, 30.
2. Диал. Прегризвам. — Ти виждал ли си циганин да пусне някъде корен? С ланец да го вържеш, ще го преяде и ще избяга. Г. Мишев, ЕП, 30. „Преяж ми, Мурджо, гердана, / звънеца да ми не дрънка, че стадо да си повдигна, / през Дунав да го прекарам.“ Чичо Стоян, ЧК, 123. Арслано е фанал дървото, гребал, гребал сос ноктите, ял, гризел сос зъбите, го прегризал и го преял дървото, дори и паднало. СГ, 1894, кн. 1, 295. Кога си кучка притърча, / та вана мече стръвниче; / през сред си мече ванала / и го на две преяла. Нар. пес., СбНУ V, 75.
3. Диал. Изяждам (в 1 знач.). Била е Дода .., / .., млада бездетка: / гора е корен преяла, / Дунав е вода изпила, / доде е Стоян добила. Нар. пес., ХLIV, 154. Не йе родила кралица / до осем-девет години. / Дунав е вода препила, / гора е билки преяла. Нар. пес., СбНУ II, 153.
4. Прен. Диал. В съчет. със същ. д у м а и под. Пропускам или смотолевям думите си при говорене; предъвквам. Жената тъкмо допяваше песента и ханджията поднесе пълната оканица. Андро Калицин .. я метна, та тя цапна точно пред коня на вдовицата. Изненаданата певица преяде последните думи в края на песента, дръпна поводите на коня и го плесна с камшика. Т. Харманджиев, КВ, 346. Думите на директора паднаха върху търговеца като гръм от ясно небе. Той .. зина да каже нещо. Но като срещна суровия поглед на Карл, преяде думите си, изтича в насрещния ъгъл и започна да рови бързо между дрехите, като си шушнеше нещо неразбрано. Ив. Планински, БС, 20. — Ти — мм-м — преяде думата си Филибилиева. Ст, 1960, бр. 727, 1.
5. Прен. Диал. Тормозя, съсипвам, измъчвам, смазвам. Свекървата ме яде, та ме преяде, еле даде господ един ден, та се отървах. О. Василев, ЖБ, 49. — Дявол да го земе, преяде ме ти! — Изгори ми душичката и прочия. Ив. Вазов, Съч. VIII, 36.
6. Прен. Диал. За болка — пронизвам, прерязвам, пробождам. Влезе един цигуларин с цигулката и нотната си песен, .., и захвана да ся извива .. като че ли го преяждаха петдесет сърцебола. Н, 1884, кн. 5-6, 443.
7. Непрех. Диал. Свършвам да ям (Н. Геров, РБЯ). преяждам се, преям се, преяда се страд. от преяждам във 2-4 знач. преяжда се, преяде се безл. от преяждам в 1 знач. Може и да се не наситя, ала то вечер се не преяжда, та да е лек сънят. Н. Русев, ДП [еа]. Те [хранителните навици] предотвратяват грешката веднъж да не се яде, а друг път да се преяжда. Кап., 2006, бр. 50 [еа]. През горещините не бива да се преяжда. ВН, 1955, бр. 187, 4.
ПРЕЯ̀ЖДАМ СЕ несв.; прея̀м се и преяда̀ се св., непрех. Диал. Преяждам; преядам се, преядам. Излегуяйки [треската] от него [воденичаря], .., сум ти я ватила една жена богата, та три години сум ти я държала и сум се преяла от сите убаине. СбНУ ХIV, 106.
ПРЕЯ̀ЖДА МЕ несв.; преядѐ ме св., непрех. Диал. Усещам пронизваща болка; преяда ме. — Малко остана, ефендим, да изтървем от ръцете си тоя комита, ако да не бях го видял случайно. Макар и отдалеч, но щом му зърнах дрехите, от един път ме преяде на сърцето, сетих се, че тоя човек не е от чистите — говореше той на турците, които малко внимание обръщаха на нашия разговор, защото си шепнеха нещо тайно. З. Стоянов, Съч. I [еа]. Преяде мя през сръдцето. Н. Геров, РБЯ IV, 392.
◊ Преяждам / преям с власт. Нов. Книж. Неодобр. Прекалено голямо участие имам в органите на държавното управление, в държавната и политическата власт. Според някои лидери ние сме преяли с власт, но когато става дума за самите тях, се правят, че това не ги засяга. Да си два пъти подред избран за кмет на столицата, означава ли, че си преял с власт? Банк., 2008, бр. 22 [еа]. ДПС преяде с власт. Кеш, 2005, бр. 9 [еа].