ПРИАПЍЗЪМ, -змът, -зма, мн. няма, м. 1. Мед. Болезнена ерекция поради заболяване (на мозъка и др.) (по името на Приап, малоазиатски бог на плодородието и размножаването в древногръцката митология). Внезапно .. се явяват, .., висока температура, бърз упадък на общото състояние, .., приапизъм. Л. Томов, СВВМ, 165. Спешни състояния на мъжката полова система. Приапизьм. Рядко заболяване. Представлява продължителна, болезнена, несвързана със сексуални желания и незавършваща с еякулация и полово удовлетворение ерекция. Продължава с дни. Г. Златарски и др., СМП [еа]. Сериозен риск обаче има в случаите на предозиране [на лекарството], когато е възможно ерекцията да продължи много часове. Явлението се нарича приапизъм и може да предизвика хронични вътрешни увреждания на пениса, водещи до перманентна импотентност. Кап., 2007, бр. 21 [еа].
2. Прен. Сладострастие (Ал. Милев и др., РЧД, 1970).
— От гр. собств.