ПРИБА̀ВКА ж. 1. Нещо, което е прибавено, добавено към друго; добавка. Получих писмо от моя братовчед. Намирам го за твърде интересно и затова ще го цитирам като прибавка към статията ми. БР, 1931, кн. 3, 100. — Готово — произнася гаражистът, завинтва капачката и грижливо обърсва предното стъкло. Подавам му съответната сума плюс съответната прибавка и заминавам. Б. Райнов, ГН, 210. Арамян отново сяда на пианото и засвирва валсове с по една своя прибавка накрая. Това е .. „от мене“ — се шегува той; сиреч безплатна притурка. Хр. Бръзицов, НЦ, 324. Той украсяваше разказа си с много прибавки и духовитости, та караше другарите гласно да се смеят. СбАСЕП, 320. В писанията не бива да се оставят празни места. Също така запретени са всякакви изтръгвания, зачерквания или прибавки в текста. Хр. Даалиев, ТИА, 147. ● Обр. Той [Груев] .. беше главен експерт и съдружник на Торосян .. Липсата на образование му пречеше да прави точни изчисления, отнемаше му възможността да излезе сам на международния пазар. Той щеше да си остане винаги само една прибавка на Торосян. Д. Димов, Т, 138. Часовоят продължаваше да стои там, ала сега като ненужна прибавка горе на високата скала. Д. Талев, И, 580. Аз съм някаква част, прибавка към предметите, които трябва да ѝ бъдат подръка. К. Калчев, ДНГ, 142.
2. Прибавяне. Тия поправки се състояха не в изменения „на думи“, а в прибавки на цели фрази и печатарят не искаше да ги вмества. Г. Георгиев, Избр. пр, 302. Прибавката към кърмата на квасено или сухо мляко дава добри резултати. К. Рашков и др., ДБ, 170. Каучукът коагулира от сока на каучуковите дървета при прибавка на оцетна киселина. Хим. IХ кл, 1950, 37. Лукът се изпържва с прибавка на малко червени домати или доматено пюре. М. Гаврилова и др., ТПХ I и II, 166.