ПРИБЛИЖЀНИЕ, мн. -ия, ср. 1. Неточност, обикн. малка, несъществена при определени условия или за дадена цел, която се допуска при пресмятане, изчисляване, чертане, описание и др. Калориметърът, бъркалката и термометърът поглъщат известно количество топлина, която ние ще пренебрегнем при пресмятането, като приемем, че тя е незначителна, и ще работим с приближение. Физ. VII кл, 1982, 11. От такива числа, от които не може да се намери точен квадратен корен, може да се намери квадратен корен с известно приближение. Алг. IX, 1965, 8. В практиката с известно приближение (допускайки незначителна грешка) фокусното разстояние се измерва между главния фокус и средата на оптичната леща. Й. Венов и др., К, 98. Все пак в изчисленията си Коперник е допускал и неточности и груби приближения. Г. Данаилов, СГИ, 21.
2. Мат. Приблизително изразяване на математически величини, числа, функции и под. чрез други по-прости или по-известни величини, числа, функции и под.; апроксимация. Степен на приближение.
3. Мат. Стойност, която се приближава до истинската, точната стойност, но не съвпада напълно с нея. Много добро средство за построяване на рационални приближения на ирационалните числа са верижните дроби. Матем., 1965, кн. 1, 28. Дадената дроб А ся заключава всегда между всякои две до нея приближения, от които едното е по-голямо от тая дроб, а другото е по-малко. Хр. Данов, ТПЧ, 182-183.
4. Остар. Приближаване. Когато почувствува приближението на смъртта, като стар вълк, той се скри на чужбина да умре. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 184. Жителите като съглядали приближението на корабите, оставили колибите си и ся разбягали. Лет., 1873, 128. Кюмюрджиете виделе в гората едно момче, което било съвсем голо и което побягнало от тяхното приближение. Знан, 1875, бр. 10, 149.