ПРИБО̀ЖДАМ, -аш, несв.; прибода̀, -ѐш, мин. св. прибо̀дох, прич. мин. св. деят. прибо̀л, св., прех. 1. Закрепвам, прикрепвам леко нещо към друго нещо посредством игла, карфица и под. Аз спуснах плътно щорите на прозореца. Ирена ми помогна да прибодем върху тях одеяло. П. Славински, ПЩ, 116. Ако станеше нужда, поизпирваха ризката му [на детето] отзад, без да го събличат, извиваха я, прибождаха я над кръстчето му. Ал. Гетман и др., СБ, 229.
2. Диал. Напъхвам, затъквам, забождам2. Край брега настъпва суматоха: жените насъбраха наоколо си дечурлигата, .., прибодоха поли в коланите си, та да тичат по-леко, и се запътиха навътре. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 283. Когато пък отморен ден засбира хорото, .., той напипва в раницата ергенската гъдулка, прибоде я в пояса под войнишката куртка, па дръпне вития лък и запее. Р, 1926, бр. 225, 2. Димо си майкя не слуша, / поведе стадо джанъм след себе / .. Дигнал е кривак на рамо, / прибол е кавал, джанъм, у силях. Нар. пес., СбВСтТ, 985. прибождам се, прибода се страд. Според сведения на стари информаторки само от празник сокайната кърпа се гласяла и прибождала. СбНУ IV, 15.