ПРИБРА̀НИЧЪК, -чка, -чко, мн. -чки, прил. Разг. Умал. от прибран. Там [в Света гора] Лазар ходял гол-голеничък и карал хората да ся скопят. Кирил бил някак си по-прибраничък. Д. Душанов, ИПХЧ, 157.