ПРИБРА̀НО нареч. 1. Разг. Прилично, спретнато, стегнато. На миндеря е седнала Стойка .. До нея Андроница — по-стара, облечена и тя прибрано, като в празник. П. Тодоров, Събр. пр II, 215. // Със свити в коленете, прибрани прилично крака. Сяда прибрано до масата и веднага се заглежда в тавана, в картините по стените. Й. Йовков, М, 59. Стрина Богданица бе седнала прибрано и някак със стеснение на края на миндера. Т. Влайков, Съч. II, 198. Не е подобно да си простираш нозете, .., но треба секоги да седиш прибрано и почтено. Р. Попович, Х, 133-134.
2. Разг. Пестеливо, без разточителство. „Напустих другари, прибрах си ся да си живея самичък .. Оттогава ся стягнах да живея прибрано и да требя не повече, отколкото ми стигаше ръка.“ Й. Груев, СП (превод), 218.
3. С гл. с ъ м, с т а в а м и др. в З л. ед. Означава, че някъде има ред, че всичко е сложено на мястото си; подредено. По пътя, па и по дворищата беше чисто и прибрано. Ст. Загорчинов, ДП, 343. В кухнята още на другия ден пролича, че там пипа женска ръка. Вред беше станало прибрано, угледно. Г. Райчев, ЗК, 207. Обичам вкъщи да е чисто и прибрано.
4. Рядко. Стегнато, кратко, сбито. Такива впечатления имат какво-годе значение, когато са написани прибрано и с жив шеговит слог. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 241. Умно и прибрано говореше Баланът, тъй умно и тъй прибрано, както можеше да говори само преди да бе помощник на дедо Стоилковото кметуване. А. Страшимиров, ЕД, 64.