ПРИБРЀЖИЕ, мн. -ия, ср. 1. Част от воден басейн, която се намира близо до брега, покрай брега. Прибрежията на реката, особено когато те са обрасли с водна растителност, са по-богати, отколкото самото легло. Пр, 1952, кн. 6, 49. По Барбарийските прибрежия ся намират тъмночервени корали. ИЗ 1874-1881, 170.
2. Книж. Крайбрежие. Над прибрежието летяха чайки, спущаха се .. над още зелените хълмове. Д. Добревски, БКН, 91. Леки вълни, в които се чупеха отраженията на първите звезди, плискаха до прибрежието. Ст. Загорчинов, ДП, 455. Равнищата са покрити с нивя и ливади, прибрежията на реките с градини, а склоновете на горите с лозя. Е. Каранов, ПСп, 1876, кн.11 и 12, 126.