ПРИБЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; прибъ̀рзам, -аш, св., непрех. 1. Изказвам някакво мнение или предприемам някакво действие набързо, без достатъчно обмисляне, и поради това обикн. сгрешавам; избързвам. — Аз направо заявявам, че няма да можем да изпълним този план. — Не прибързваш ли? Д. Кисьов, Щ, 315-316. — Не можахте ли да потраете, утре ще доде съдът и ще реши делото. А? Що прибързахте, що не почакахте? Й. Йовков, ЧКГ, 131. Аудиторията оживя. Една от нашата тройка вдигна ръка .. Аз задърпах лакътя на приятелката си да не прибързва, да изчака накъде ще избие обсъждането. Бл. Димитрова, О, 21. — Не знам, ама дали не прибързахме с тая работа [годежа]? — зафана някак отдалеч кака Дима .. — Ти така лесно се съгласи и толкова ти е драго, ама дали не ще да сбъркаме. Т. Влайков, Съч. II, 272-273. Едни от гърнетата ми се попукаха, защото бях прибързал да ги изложа на слънце. Г. Жечев, РК (превод), 108.
2. Обикн. с предл. с или със следв. изр. със съюз д а. Извършвам, правя нещо по-скоро, отколкото трябва, или по-рано от срока, за който е предвидено; избързвам. Дядо Давид пристигаше от града винаги точно в единадесет часа преди обед, не закъсняваше и не прибързваше нито с една минута и затова всеки можеше да свери часовника си с неговото пристигане. Й. Йовков, ПК, 221-222. — Решихте ли кога ще е? .. — Революцията?... — Решихме да не прибързваме и да не забавяме. Когато сме готови — тогава! Ст. Дичев, ЗС II, 594. Но аз прибързах, трябва да се повърна назад. Тринайсет години подир Йорговото епохално посещение [на] селото ни. Ив. Вазов, Съч. IX, 126.
3. Диал. Обикн. със следв. изр. със съюз д а. Побързвам, разбързвам се. — Прибързай. Недей ме кара да те чакам като днес. Ст. Чилингиров, ПЖ, 114. Той видя, че Севастица отвори очи и го погледна, и затуй прибърза да добави: — Аз пък никак не я намирам за хубава. Й. Йовков, АМГ, 74. Той прибърза да изпълни всичко, каквото му поръча неговият приятел и покровител. Т. Влайков, Съч. III, 208. Прибързахме да влезем в бюфета и да похапнем. СПл, 1876, бр. 6, 22.