ПРИБЪ̀РСВАМ, -аш, несв.; прибъ̀рша, -еш, мин. св. прибъ̀рсах, св., прех. Разг. Избърсвам леко; забърсвам2. Тодор Стоянович заглави високо калъпа с буквите; прибърса с мазен парцал разните нарези и сглобки да не клеясват. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 358. На масата горяха свещи. Майка ми прибърсваше бюфета всяка втора минута с чиста кърпа. В. Пасков, БГХ, 95. Лада изля в устата му [на Насо] някаква течност и прибърса брадичката с листа от дърво. Нахрани го като бебе с риба пъстърва. М. Дубарова, И, 215. Кина направи усилие да задържи хлипанията си, прибърса мокрите си бузи и запя плачливо първата песен, каквато ѝ дойде на ум. Д. Ангелов, ЖС, 533. прибърсвам се, прибърша се страд. и възвр. — Има... — казва Пиньо с половин уста, но и нея бърза да скрие, уж се прибърсва. В. Милев, РК, 160.