ПРИБЯ̀ГВАМ1, -аш, несв.; прибя̀гам, -аш, прибя̀гна, прибѐгнеш, мин. св. прибя̀гнах и прибѐгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. 1. С бягане се придвижвам от едно място на друго, обикн. на късо разстояние. Богдан прибягваше от дърво на дърво, викаше на дружината си, но никой не му се обаждаше. К. Петканов, Х, 217-218. Отдалеч се виждаше как бойците прибягваха със залягане и отстъпваха към шосето. Ив. Мартинов, ДТ, 89. Вълчицата прибяга до стръмния дол, изпълзя до ръба на поляната и ноздрите ѝ изведнъж доловиха това, което тя търсеше. Д. Цончев, ОТ, 114. Когато боят започна да утихва, двама санитари прибягнаха към тила с тясна брезентова настилка. П. Вежинов, НС, 34. Колко съм се лутал — нямах предства. Помня само, че прибягвах от улица на улица, от завой към завой, които нямаха завършек. Г. Райчев, БР, 1930-1931, кн. 3, 82. // Отивам бързо някъде за малко; изтичвам. Тя не се стърпя и прибягна до дама да види слугите. Й. Йовков, АМГ, 48. Чичо Петър се оплака, че арнаутинът Михал го карал да донесе гювеча по-скоро, .., че трябвало ягориди, и че той ще прибегне до лозето да набере. Ст. Чилингиров, ХНН, 16.
2. Диал. Забягвам, избягвам някъде (Н. Геров, РБЯ). Забягна Стоян, прибягна / одънък Дунав у Влашко. Нар. пес., Н. Геров, РБЯ IV, 264.
ПРИБЯ̀ГВАМ2, -аш, несв.; прибя̀гна, прибѐгнеш, мин. св. прибя̀гнах и прибѐгна, -еш, мин. св. -ах, св., непрех. С предл. к ъ м или д о. Обръщам се към някого за помощ, съдействие или ползвам нечии услуги, труд за постигане на нещо. Тодораки често имаше нужда от пари и неведнъж е прибягвал до жена си. Д. Немиров, Б, 31. — У нас прибягват към лекар, когато доде смъртният час. Ив. Кирилов, Ж, 87. Привидно [негрите] се ползуват със същите права и привилегии. Белият с готовност оставя черният да му лъсне обувките, с удоволствие прибягва до черния носач, възторжено слуша джазовата му музика, .., но толкова. Г. Белев, КВА, 196. Тъй също е неуместно и безразсудно учителят да прибягва до директора, за да поддържа властта си над учениците. П. Горбанов, НУ, 10. // Послужвам си с нещо, използвам нещо за постигане на някаква цел, за оправдание, защита, заблуда и под. Тая сутрин при мен идва онзи обесник, Анастаси. Разправя ми, че имал намерение да издава някакво анархистическо списание, но нямал пари и щял да прибегне към експроприация. Ем. Станев, ИК I и II, 51. Та може ли един мъж да измисли всички хитрости, до които е в състояние да прибегне жената, щом тя реши да защити себе си — своя живот, своята чест и своето достойнство? Ст. Чилингиров, РК, 185. Първенците и по-старите хора, които някога уреждаха селските работи, гледаха да бъдат добросъвестни и справедливи, но вършеха и много неправди, прибягваха често и до насилие. Й. Йовков, Ж 1945, 53. Известна вече като „коджа комита“, баба Тонка е трябвало да прибягва до какви ли не хитрини, за да не привлече у дома си турците. Н. Ферманджиев, РХ, 274. прибягва се, прибегне се безл. За „спокойното протичане“ на преговорите, .., генералният директор съветваше да се прибягва до местните трудови инспектори. Д. Димов, Т, 256. Явно стана, че трябваше да се прибегне до решителни мерки. Ст. Чилингиров, ХНН, 151.