ПРИБЯ̀ГВАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прибягвам1. Придвижването [на състезателите] се съчетава с рязък старт и с прибягване на няколко метра в една или в друга посока. Б. Такев и др., Б, 9. От гората неочаквано екват изстрели .. Единият от охраната остава мъртъв върху седалката, а другите залягат зад колата, стрелят и с къси прибягвания успяват да се прикрият. Н. Христозов, ПД, 45.
ПРИБЯ̀ГВАНЕ2, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от прибягвам2. Кметът отново заплаши с прибягване до реквизиция. П. Спасов, ХлХ, 244. Прибягването към дуел било твърде обичайно нещо. Ив. Стефанов, БР, 1930-1931, кн. 7, 245.