ПРИВА̀ТДОЦЀНТ м. В някои европейски страни, в миналото и у нас — хоноруван доцент; частен доцент. Спомените на бившите сътрудници от Освиенцим и Бухенвалд ще се четат само от приватдоцентите по средновековна хуманистика, а бомбите над Нагазаки и Хирошима ще останат в паметта на случайно оцелялото човечество като весели гърмежи по Заговезни. В. Йосифов, Избр. тв I, 211. След едногодишна специализация в Берлин започва работа като приватдоцент към катедрата по физиология на Хайделбергския университет. Д. Цацова и др., ДПА [еа]. По-после станах историк и сега съм приватдоцент. С, 1893, бр. 1251, 2.
— Нем. Privatdozent.