ПРИВАТИЗА̀ТОР м. Иконом. Длъжностно лице или организация, институция, чиято дейност е извършване на приватизация на нещо. Приватизаторите се тревожат да не би да бъдат атакувани в съда сделки, ако се сключат в настоящата ситуация. Кап., 1998, бр. 18, 4. Съдът определи агенцията да поиска по-висока цена за холдинга и приватизаторите се съобразиха с решението. Кеш, 2003, бр. 1, 8. Чрез съдебни процедури с мотива „неизпълнение на поетите задължения“ държавата наистина успява да вземе акциите на приватизаторите. БА, 2003, бр. 15521, 8.


Източник: Речник на българския език (онлайн)