ПРИВДЍГАМ, -аш, несв.; привдѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. привдѝгнат, св. и (разг.) ПРИДЍГАМ, -аш, несв.; придѝгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. придѝгнат, св., прех. 1. Вдигам, повдигам леко нагоре, на малко разстояние. Когато вечерта джуджетата си дошли, намерили Снежанка простряна на земята .. Привдигнали я, прегледали дали ще намерят нещо отровно, развързали панделките ѝ. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 17. На това място реката беше плитка, разлята. Жената привдигна надиплената си фуста и с олюляване тръгна от камък на камък. М. Грубешлиева, ПП, 70. Ванчо смръщен отмахна отново одеялото, привдигна капака [на пианото], предпазливо удари един клавиш. Бл. Димитрова, ПКС, 275. // От наведено или отпуснато положение изправям нагоре (глава, ръце и др.); повдигам. Анка изхълца, па привдигна глава и каза: — Ония ядоха в трапезарията. Ст. Даскалов, БП, 105. Той се оригва тихо и прилично в дланта си, като привдигна ръка с парче бисквита в шепа. Д. Вълев, 3, 223. Гърдите придигат разкопчаната риза. О. Василев, ЖБ, 323.
2. Прен. Разг. Излекувам, изцерявам някого в известна степен; поизлекувам, поизцерявам. — Ще привдигнеш ли до победата и Вилма? — Да. — Е, ще те видим колко си добър лекар. П. Славински, ПЩ, 238. привдигам се, привдигна се, придигам се, придигна се страд.
ПРИВДЍГАМ СЕ несв.; привдѝгна се св. и (разг.) ПРИДЍГАМ СЕ несв.; придѝгна се, св., непрех. 1. За човек или животно — от легнало, седнало или свито положение се вдигам, ставам, изправям се изцяло, напълно или отчасти, до известна степен; надигам се, повдигам се. Старецът се привдига и с бавни крачки тръгва към канцеларията. С. Северняк, ИРЕ, 10. Преди калугерката да се опомни, болярката се привдигна от леглото и заговори тихо. Ст. Загорчинов, ДП, 160. Витка, която със застудяването бе започнала пак силно да кашля и повече лежеше, бе се привдигнала на лакът и угрижено гледаше Росинка. Д. Ангелов, ЖС, 558. Придига се на лакът, провисва крака от леглото и дири по двора кому да се скара, но всички са се пръснали. О. Василев, ЖБ, 323.
2. Прен. Разг. Излекувам се, изцерявам се в известна степен; пооздравявам, поизлекувам се, поизцерявам се, пооправям се. Лежа около месец увит в овчи кожи, сетне се привдигна, проходи, но от предишния човек канара беше останала само едната четвъртинка. А. Гуляшки, ЗВ, 14. Щом болният се привдигнеше, изпращаха го у дома му. Г. Дръндаров, ВЗ, 21. А студът и влагата вършат своето, развреждат старите рани и не дават на болните да се привдигнат. Д. Рачев, СС, 274. Лицето му беше жълто и изпито, като че ли току-що се е придигнал от тежка болест. Д. Немиров, Д, 94. Девет йе годин лежало [сирачето], / сега се йе придигнало, / та йе оро заиграло. Нар. пес., СбНУ VII, 24.
3. Прен. Остар. Издигам се, развивам се, усъвършенствам се. Ако желаем да ся привдигне и нашийт народ и да напредне във всяко добро, трябва всички съгласно свойски да ся постараем за неговото просвещение. Лет., 1871, 162.