ПРИВДЍГАНЕ ср. Отгл. същ. от привдигам и от привдигам се; повдигане, придигане. Наставаха зрителите и осъденият. Шум, лениво привдигане от мястото, стотици вперени очи към върволицата съдии, които влизаха. Зл. Чолакова, БК, 126-127. Най-главната цел на дружеството е да съединява около себе българските сили и да ги насърчава .. да могат да работят задружно и вещо за умственото привдигане на народът ни. ПСп, 1876, кн. 11 и 12, 227.


Източник: Речник на българския език (онлайн)