ПРИВЀДЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от приведа като прил. 1. Който е извит, наклонен надолу; наведен, сведен. Йолка огледа това петстотиндекарно пространство, по което се полюшваха приведените класове. Ст. Марков, ДБ, 262. Сред полянката блестеше малко блато .. Бреговете му бяха обрасли с папур, чиито кафяви бухалчици се галеха в сребристите листа на приведената върба. П. Бобев, ЗП, 42. Вазов почива под земята в центъра на Столицата. Нищо не отличава вечното му жилище. Един огромен камък от Витоша и приведените клонки на плачущата върба — това е всичко. Серд., 1946, кн. 7-10, 23.
2. За човек — който е с извито, наклонено надолу тяло, необичайно за естественото му положение; наведен. При следващия блясък [на светкавиците] забеляза, че из купчините бродят приведени хора. А. Дончев, СВС, 692. Вървеше бързо, приведен, затиснал раната с ръка. Ем. Станев, ВТВ, 74. Коридорът се стесняваше, докато стана толкова тесен, че те трябваше да пълзят приведени. Ив. Мартинов, ПМ, 24. Тясната планинска просека ги изведе на разорана нива. Посред нея приведен земеделец със сламено наметало изкореняваше плевели. Л. Андонова, ОК (превод) [еа]. // За тяло или част от тялото — който е с лека извивка, наклон надолу, необичайно за естественото му положение; наведен. Тръсна глава, въздъхна тихо и с приведени рамене, като че носеше някаква страшна тежест, тръгна решително напред. А. Гуляшки, Л, 517. — И тъй — завърши преподобният с малко уморен глас и приведено чело — безмълвникът се старае да възвърне на человека първоначалното единение с божеството. Ст. Загорчинов, ДП, 290. Той се връщаше по тъмните, пусти улици на заспалия град като лунатик. Мярваше се от фенер до фенер, в бледите светли кръгове около редките фенери, с приведена глава, с отпуснати ръце. Д. Талев, ГЧ 1989 [еа]. Приведен гръб. Приведена фигура. Приведени плещи. // За очи, поглед — който е насочен надолу, гледа надолу (обикн. поради притеснение, срам и под.); наведен, сведен. Вардарски виждаше лицето на младата жена с ослепителна яснота .. — приведените ѝ очи, скрити в гъсти мигли, устните ѝ, предизвикателно издути и тъмночервени в светлината на ламбата. Д. Талев, ПК, 154-155. С нов, по-слаб вик, тя [княгинята] тежко падна на възглавницата и приклопи клепки. Едната ѝ гръд се изплъзна през процепа на ризата .. Калугерът, мълвящ молитви, я поръси със светена вода с приведен поглед. Ст. Загорчинов, ЛСС, 6.
3. С предл. н а д и в съчет. със същ. Който е зает усърдно и задълбочено с нещо. Заварих го приведен над масата си и като ме видя, стана и остави малката си червена книжка. Й. Йовков, Разк. II, 72. Прекарвал вечерите си приведен над учебниците, а през деня работел за прехраната си — миел и паркирал автомобили, тичал с подноси кафе. Банк., 2008, бр. 6 [еа]. Видях я приведена над сметките.
4. Разг. За човек — който е с изкривен, извит като дъга гръбначен стълб; прегърбен, изгърбен. Той беше человек около петдесетгодишен, с висок исполински ръст, леко приведен, но строен още. Ив. Вазов, Съч. XXII, 12. Дядо Цоно не беше само приведен, а от някаква болест беше просто прегънат надве и не можеше до ходи инак, освен като препречи тоягата си отзад на кръста и се залови с ръце за двата ѝ края. Й. Йовков, СЛ, 19. Откъм пътната врата се задава ниска, късоврата старица, леко приведена. Н. Каралиева, Н, 74. Веч стар съм, приведен, слаб и побелял, / веч много съм претеглил, много съм видял! Д. Полянов, Избр. ст, 8.
5. Диал. За дете, син, дъщеря — доведен. — Не го попрягай толкова — казваше тя. — Като че ти е приведено дете, та току го товариш с едно-друго. Кр. Григоров, ТГ, 12. В селата не правят разлика между децата приведени и децата заварени. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 37.
◊ Приведен зет. Разг. Зет, който живее в дома и семейството на тъста си; заврян зет. Той започва да го усуква и да философствува, че било обидно за мъжа на дъщеря му да дойде в неговата къща като приведен зет. Св. Минков, РТК, 173. — Приведен зет никога не може да разбере грижите около една къща като нашата. М. Грубешлиева, ПП, 241.