ПРИВЀДЕНИЧЕ ср. Диал. Умал. от приведеник и от приведеница; приведено дете, доведениче. Ний ще напомним приказката за мащехата, която изгонила приведеничето, и то станало златно. С. Бобчев, Н, 1883, кн. 1, 37.


Източник: Речник на българския език (онлайн)