ПРИВЀЖДАМ, -аш, несв.; приведа̀, -ѐш, мин. св. привѐдох, прич. мин. св. деят. привѐл, св., прех. 1. Наклонявам нещо надолу; накланям, навеждам1. Великанът посегнал и си откъснал плодове от върха на черешата. Привел дървото и извикал: — Дръж, набери си и ти череши, побратиме! Ран Босилек, Р, 123-124. И детето милва ли, милва своя кон. А от време на време хваща огромната муцуна, привежда я към земята, прегръща я с малките си ръце. Б. Шивачев, ПЮА, 228. През ниви вятър / привежда сякаш клас по клас — / тъй богомолците се кланят час по час / и правят кръстове широки на гърдите. К. Христов, ЧБ, 106. // За растение — отпускам надолу (клони, листа, цвят, плодове и под.); накланям, навеждам1. Снегът бе спрял. Тежко привеждаха клони дърветата. Ем. Станев, ПЕГ, 42. Полето наново се раззелени. Овошките пак приведоха натежали от плод клони. П. Бобев, ЗП, 119. Белокорите великански буки така бяха привели клоните си, че ми се струваше — хем им е тежичко, хем им е приятно под дебелия снежен пух. В. Андреев, ПП, 3.
2. Наклонявам надолу, отпускам в неестествено положение (глава, плещи, лице, чело и под.); навеждам1, свеждам. Ония, които са отпред, ниско привеждат обвитите си с големи гъжви глави и правят ниски теманета. Й. Йовков, СЛ, 131. Засрамените млади невести привеждаха лица. А. Страшимиров, Съч. V, 369. Привел широките си плещи, той се откъсна от групата и тръгна с тежки, тромави крачки. Д. Ангелов, ЖС, 73. А невяста в ръце зела / мъжка рожба, първо чедо. / Ником е чело привела, / сълзи рони до два реда. П. П. Славейков, Събр. съч. I, 105. ● Обр. По цветните лехи привеждаха чела големите огнени гергини. Д. Спространов, С, 274. Пъпчиците към земя привеждат, / морни, росно чело и изглеждат / как се милно милва лист со лист. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 12. // В съчет. със същ. о ч и, п о г л е д — поглеждам надолу, обикн. от притеснение, срам; навеждам1, свеждам. — Не искам да спирам кир Бенкова — продължи пак на своя си език наместникът, привел смирено очи, — но не е лошо да попитаме дядо владика. Д. Талев, ЖС, 140. Ключаря продължаваше да се хили глуповато .. До него, смирено привел поглед, стоеше Григорий. Ат. Липчев, ТП [еа].
3. С предл. в и в съчет. със същ. за състояния, качества и под. Правя нещо да премине в състоянието или да придобие качеството, означено чрез съществителното. Той се изправи пред провисеното на стената огледало да приведе в ред облеклото си. Ст. Дичев, ЗС I, 379. През периода на работата си в университета Стефан Бончев привежда в ред всички материали по геоложките проучвания в страната. Ив. Борисов, НПГ, 38. Дал съм, .., на министерството си заповед да приведе всичките съществуващи закони и учреждения в пълна хармония с конституцията. С. Радев, ССБ I, 420. Първата му [на полковника] работа бе да приведе в бойна готовност дежурното отделение, след това се свърза с гаража и даде няколко допълнителни заповеди. П. Вежинов, СО, 146. Фришмут приведе бележките си в изправност, като ги преписа на чисто. Д. Димов, Т, 211. Водният механизъм привежда в движение отвесен трион и едновременно придърпва към зъбците му хоризонтално лежащ дървен труп. Ив. Коларов, Е, 15. // С предл. в и в съчет. със същ. д е й с т в и е, и з п ъ л н е н и е и др. Извършвам, осъществявам, изпълнявам нещо. Той стана с хлътнали от безсъница очи и се накани да приведе в изпълнение плана си. Ив. Вазов, Съч. IX, 220. Круп очаква награда за своето усъвършенствувано изобретение! Очаква медал за тези страшилища, които, ако ги приведе в действие, за няколко часа от всемирното Колумбово изложение, плод на прогреса, би направили само прах и пепел! Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 1, 49. // С предл. в и в съчет. със същ. за чувства, състояния. Правя някой да бъде обзет от чувството, да премине в състоянието, означено чрез съществителното. Някои миризми, които по-рано я [княгинята] оставяха спокойна и равнодушна, я привеждаха сега в бурно вълнение. Ст. Загорчинов, ЛСС, 74. Мисълта, която се появила в главата на майката, привела сина в умиление. Л. Каравелов, Съч. VII, 63. Внезапно сред Преслав избухна силен огън, който приведе в ужас сичките преславци. В. Друмев, НФ, 101. Тая постъпка на българските представители естествено привежда Раковски в най-голямо възмущение. Ив. Шишманов, СбНУ XVIII, 298.
4. Съобщавам, изтъквам, посочвам нещо (данни, факти, цитати и под.) в подкрепа на някакво твърдение или като илюстрация за нещо. Той [Дарвин] доказва естествения му [на човека] произход и родствената му връзка с животинския свят, като приведе много доказателства. Биол. IX кл, 1981, 40. Жан-Люк почна да вмъква в разговора неясни фрази за безсмислието на любовта, после взе да привежда примери с трети лица и най-сетне, разбира се, стигна до своя случай. Б. Райнов, ДВ, 8. За да имат обаче читателите пример от правописанието поне на по-старите преписи, намирам за добро да приведа без никакво изменение няколко редове от разсуждението на о. [отец] Паисия за ползата от историческите книги. М. Дринов, ПСп, 1871, кн. 4, 8. Привеждам цитати. Δ Привеждам аргументи. Δ Привеждам факти.
5. Диал. Довеждам, докарвам някого или нещо някъде; привождам, приводя. Започнаха те май всеки ден да привеждат по двама, по трима [мъже] в общината. Т. Влайков, Съч. III, 118. Към гърците чиновници, които Мария, Петровата жена, беше привела от Цариград и настанила на работа, той не отдаваше никаква почест. П. Р. Славейков, ПИ, 79. А що беше млада Андреаша, / поведе си Елена невеста, / приведе я до Стара планина. Нар. пес., СбНУ XLIII, 90. Айде, мале, коня приведете, / приведете близо при дуваре. Нар. пес., СбНУ IX, 22. // За тъст, тъща — довеждам, докарвам някого като зет да живее в дома и семейството ми; призетвам. Трупат се те [девойките] и само подмятат: — Божко, свири, че ще те похваля на Куна дядо Кольова. Дядо Кольо е стар и няма момче и щом му харесаш, ще те приведе за Куна. Ц. Церковски, Съч. III, 185. Куру Петър една свята неделя ме повика на гости и без да ми забикаля, каза ми, че желай да ми даде дъщеря си Еленка и да ме приведе и направи зет. М. Кънчев, В, 135. Но най-тежко и ограничено е душевното положение на ония моми, на които родителите мислят да приведат зетьове в къщите си. СбНУ VIII, 42. Де са й чуло, видяло, / като Тудоркината мама: с билки Тодорка да роди, / с магии да я ожени! / Привела ѝ Петка за зетка. Нар. пес., СбНУ XXXVI, 71. // За жена — довеждам дете или деца от предишен брак да живеят в дома и семейството на новия ми съпруг. привеждам се, приведа се I. Страд. от привеждам. Те бяха решили с Огнянова таз нощ да се приведе в изпълнение решението за Стефчовото унищожение. Ив. Вазов, СбНУ II, 59. Струните се привеждат в трептение посредством търкане върху тях с лък. Пеене VI кл, 89. II. Възвр. от привеждам в З знач. Часовникаря се надигна окървавен и си тръгна, но Клоуна го спря. Грубо го бутна назад и му каза да се приведе в ред. Е. Кузманов, ЧДБ, 74.
ПРИВЀЖДАМ СЕ несв.; приведа̀ се св., непрех. 1. Наклонявам се надолу; накланям се, навеждам се. — Сине! — извика Гина и се затича към Игнатия. — Не ни чакаше, а, мамо — отвърна той, засмя се и се приведе да целуне ръката ѝ. Ст. Дичев, ЗС I, 78. Емил даде знак с ръка на един боец и двамата, като се приведоха, хукнаха през полето към някаква градина в покрайнините на града. Ив. Мартинов, СНУ, 271. Някои [войници] трепваха и се привеждаха при всеки гръм, .., а други неколцина бяха се свили ничком на дъното на окопа, запушили с две ръце ушите си. Д. Талев, И, 561. Конят хвърчи като стрела. Как не се сгромолясва старецът — един бог знае, седи почти прав, като побит, дори не се привежда към гривата. Й. Вълчев, СКН, 600. — Иди, тук съм — отвърна Найден и пак зачука. След малко сети, че някой се приведе над главата му. Дигна очи — над него стоеше баба Гуна. Г. Райчев, ЗК, 124. // За растение — наклонявам се надолу или настрани, обикн. под собствената си тежест; накланям се, навеждам се. Жаркото слънце опърли мъха на житата .. Класовете се приведоха като за молебен. Ст. Даскалов, МЧ, 56. В нашата градина бяха нацъфтели старите сливи и бяха се привели една към друга засмени като баби, натруфени за сватба. Елин Пелин, Съч. II, 31. В гората излезе вятър .. Клоните започнаха да се привеждат. Ем. Станев, ПГВ, 100. Класец натегнал се привежда / и утешителка надежда / при труженик селяк отива. П. К. Яворов, Ст, 44.
2. Прен. С предл. н а д и в съчет. със същ. р а б о т а или същ. за работен инструмент, обект и под. Заемам се задълбочено, със старание, усърдие с извършването на някаква работа или действие; навеждам се. Откъм собата се чува кашлицата на Куцара. Албена се привежда повече над работата си. Й. Йовков, А, 83.
3. За човек — изгърбвам се, прегърбвам се. Кръстю си дойде. Уволнили го. Та не можеше и да служи вече. Той беше отслабнал, беше се привел, задухата още повече го мъчеше. Г. Караславов, ОХ, 388. Остаря бащата, приведе се и доби лице на покойник. Г. Райчев, НХП [еа]. „Той знае, че детето ще порасне, че мъжът ще остарее и ще се приведе.“ Ал. Гетман и др., СБ, 368.
◊ Привеждам / приведа под (към) общ (еднакъв) знаменател. Мат. При събиране или изваждане на дроби — изравнявам знаменателите на дробите, като променям съответно числителите. Десетични дроби привеждаме към общ знаменател, като изравняваме броя на десетичните им знаци. Аритм. VI кл, 11. Привеждам / приведа към (един) общ<ия> знаменател. Книж. Уеднаквявам, изравнявам различни неща или хора в някакво отношение. Различията в работата на двамата дистанцират Нувел и Гери .. Съществува обаче още един план, който може да съотнесе архитектурата на двамата, да ги приведе към общ знаменател. Култ., 1999, бр. 47, 10.