ПРИВЀТ м. 1. Поздрав (в 1 знач.). На виенската гара българските пратеници бидоха също причакани с овации. Един полски студент им поднесе в една пламенна реч привета на своето разпокъсано отечество. С. Радев, ССБ II, 506. Приемете, Евгенийо, моите сърдечни привети с най-горещите благопожелания за вас. Ив. Вазов, ПЕМ, 30. Нощта ме разлюби, / денят отминава, / ни радост донесъл, / ни весел привет. Д. Дебелянов, БСб, 41. Кръчмаря стар посрещна ни с прозявка, / с поклон и привети безброй. Хр. Смирненски, Съч. II, 224.
2. Като междум. Възглас, с който се отправя поздрав, приветствие. Привет вам, родни планини, / привет вам, български долини. Ив. Вазов, Съч. XXVIII, 134. Привет на теб, стихийо водна, / привет, безбрежен светъл шир, / душа могъща и свободна / и ден и нощ без сън и мир! Н. Ракитин, Ст II, 21. На царя и царицата — привет! / Да им даруват боговете дни / на мир и радости под родна стряха! Г. Райчев, ЕЦ, 71.