ПРИВЀТЕН, -тна, -тно, мн. -тни, прил. Поет. 1. Приветлив. Русалки там обкръжват я [красавицата] приветни, / ограждат я с гирлянди пъстроцветни. Ем. Попдимитров, СР, 86. И денят е толкова приветен / с въздуха и хладните гори, / с цъфналото като в пролет цвете. Ив. Бурин, ПТ, 125. Обичам те, долино хладна, / долино, сенчеста, приветна, шумна. Ив. Вазов, Съч. II, 14. А как тогаз на розови мечти / кръз булото, бе светъл и приветен / пред моя поглед тоя тъмен свят! П. П. Славейков, Събр. съч. I, 64.
2. Рядко. Който съдържа, изразява приветствие, поздрав или служи за приветствие, поздрав. Над твоя дом спокойствие. Плете приветна песен волна чучулига. Н. Лилиев, Ст 1932, 45. И той фърли поглед любовен, приветен / към тоз труд довършен, подвиг многолетен. Ив. Вазов, Съч. I, 188.