ПРИВЕТЛЍВ, -а, -о, мн. -и, прил. 1. Който проявява, показва благоразположение, доброжелателност, добро отношение към другите; мил1, дружелюбен. Маргарита беше извънредно любезна и приветлива към госта. Ив. Вазов, Съч. XII, 184. И людете, които я срещаха и я поздравяваха — всички ѝ бяха толкова познати, а сякаш за пръв път ги срещаше, такива мили люде, приветливи. Д. Талев, И, 631. Легията и учителството във Войнягово като че ли бяха направили от него нов човек: общителен, разговорлив, приветлив. Той търсеше хората и хората го търсеха. Ст. Дичев, ЗС I, 426. Той се мъчеше, въпреки сдържания си характер, да бъде приветлив и любезен с всички. А. Гуляшки, МТС, 189.

2. Който изразява или съдържа благоразположение, доброжелателност, добро отношение; дружелюбен. Игуменът, .., с богата къдрава брада, с приветлива усмивка и поглед, ни прие твърде любезно. Ив. Вазов, Съч. XV, 20. Миле Рибар се въртеше на разни страни цял засмян, та строгото му лице сега изглеждаше приветливо и добродушно. Д. Талев, ПК, 64. Никой не бе учил тия работнически жени на приветливи обноски и безбройните грижи на нищетата разкъсваха нервите им. Д. Димов, Т, 30. Приемам я [Едит] в стаята си и след няколко приветливи фрази ѝ предлагам да се настани на малкото бюро. Б. Райнов, НН, 297. Приветлив глас. Приветливо държание. Приветливи думи.

3. Прен. Който с вида си предизвиква хубаво настроение, създава удоволствие; приятен, весел. Милка изпитваше удоволствие в тая обстановка на двора, тъй питомен, зелен и приветлив. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 46. Светът ни се вижда млад, широк, някак по-приветлив. Л. Стоянов, Х, 93. Пътникът се обърна назад и погледна живописния град, белите приветливи къщи, потънали в зеленина, минаретата и черквите. А. Каралийчев, ПГ, 183-184. Стаята, която ми се предложи, бе приветлива и удобна. Д. Калфов, ПЮН, 127. // За вятър, полъх и под. — приятен за сетивата, свеж. Нощта преваляше, но и приветливият лъх на планината вече се усещаше. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 341. По-приветлива, по-доверчива ласка иде от полето. Й. Йовков, Разк. II, 177.


Източник: Речник на българския език (онлайн)