ПРИВЀТНО. Поет. Нареч. от приветен; приветливо. Огнището самичко бе се съживило, плахи пламъчета избухваха, олюляваха се и топло, приветно светлукаха. Ил. Волен, БХ, 62. И топола се навежда, / щомка вятър полъхти, / нежно към бръшлян поглежда / и приветно му шепти. П. К. Яворов, Ст, 14. И звезди, звезди засветват, / древния прокуждат мрак / и усмихва се приветно / планината Стара чак. Н. Хрелков, ДД, 169. Весело посрещат / ранна пролет птички / и приветно канят / гости лястовички. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 215.