ПРИВЀТСТВАНЕ ср. Отгл. същ. от приветствам и от приветствам се; приветствуване. Всичкото това гъмжило беше изключително ангажирано с приветстване на свидните гости. Мон., 2006, бр. 2574, 9. Самата идея за семеен „театър в куфар“, при който жената е главното действащо лице, а мъжът — всичко останало, е за приветстване. Култ., 1999, бр. 15, 7.


Източник: Речник на българския език (онлайн)