ПРИВЀТСТВЕН, -а, -о, мн. -и, прил. Който съдържа приветствие, служи за приветствие. Той се развика, разтича се да посреща по-стария брат след толкова дълга раздяла... Но докато бъбреше несвързани приветствени думи и махаше ръце, по лицето му преминаваше ту червенина, ту бледност. Д. Талев, ПК, 112. Произнесе приветствена реч, която със своя патос можеше да развълнува дори каменните стъпала и тъкмо поради това не развълнува никого. Д. Димов, ОД, 143. Старият учител Тахчиев беше приготвил приветствено слово. Г. Караславов, Избр. съч. X, 60. — Да живее царят! .. Чуват се нови приветствени викове от двора. Ив. Вазов, Съч. XX, 179-180. Приветствена телеграма.