ПРИВЍЖДАМ, -аш, несв.; привѝдя, -иш, мин. св. -я̀х, прич. мин. св. деят. привидя̀л, -а, -о, мн. привидѐли, прич. мин. страд. привидя̀н, -а, -о, мн. привидѐни, св., прех. 1. Виждам, възприемам, схващам нещо по начин, който не съответства на действителното положение, на реалността. На тази група [маргиналите] силно влияят катастрофичните медийни образи, защото те са в синхрон със собственото им усещане за безпомощност; те са най-склонни да привиждат „натиск отвън“ върху развитието на страната. Кап., 2004, бр. 14, 19. Как успяваме ние, средните хора, да не привиждаме в закуската всемирна катастрофа? Как се решаваме да заспим без страх, че сърцето ни ще спре, да прекосим улицата? Ив. Дичев, ГММ, 147.
2. Поет. Привижда ми се, явява ми се нещо, някакъв образ, видение. Не сънувам ли в радостна треска, / не привиждам ли някакъв дух? / Сам свети Николай ме посреща / в бяла нимба и златен кожух. Н. Марангозов, НПС, 18. Нощта премина в зла безсъница — привиждах планината родна, здравец / и пастирски кавал, и звънци / и нечий глас ехтеше: ставай! Н. Хрелков, ДД, 193.
2. Диал. Виждам някого или нещо за малко или набързо; повиждам. — Одзърни се, керко мила, / я да те привида. Нар. пес., СбНУ VII, 76.
3. Диал. Наглеждам (в 1 знач.) някого, погрижвам се за някого; приглеждам. Сиромаси ке привида, / сирачета ке обуя. Нар. пес., СбНУ IV, 20. привиждам се, привидя се страд.
ПРИВЍЖДАМ СЕ несв.; привѝдя се св., непрех. Обикн. с крат. лич. местоим. в дат. Явявам се пред погледа или в съзнанието на някого като видение, като образ, който изглежда реален, без да го има в действителност. — В тази горещина какво ли не се случва на човек! .. От жегата или му се привиждат миражи, или има слухови халюцинации. Цв. Чалъков, ЗИК, 74. Спомних си за мумиите, които заварихме в пещерата .. Затова твърде не обичах да влизам в пещерата, да не ми се привидят страшните лица и празните очи. А. Дончев, ВР, 232. — Та така, а? На тоя свинарин се привиждали светии, казваш. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 318. — Много пъти съм те убивал аз тебе, Горски... — изсъска Жегъла. — Насън съм те убивал, наяве съм те убивал, посред бял ден из двора съм те гонил, навсякъде си ми се привиждал. В. Попов, Избр. пр, 87. Дето седне, дето стане, сѐ царска корона му се привижда. В. Друмев, И, 13-14. // С обст. поясн. Явявам се пред погледа или в съзнанието на някого в образа или по начина, определен чрез пояснението. Света Богородица е. И някому се привижда като жена, а някому като кошута. Й. Йовков, СЛ, 26. Мокрите храсти започнаха да му се привиждат ту като някакви чудновати животни, ту като приклекнал човек, който го дебне зловещо в планината. П. Здравков, НД, 185. Дон Кишот излязъл на Пчелинский рът да са сражава с нашата „Гайда“, която на разстроеното негово въображение привидяла му ся като същество брадато. Г, 1863, бр. 4, 32. // Явявам се на някого като съновидение. Така, цялата потопена в скръб и желание, тя се унасяше в лека дрямка, привиждаше ѝ се нещо очаквано, хубаво. Г. Караславов, Тат., 10. Тоя там — „претендентът“ — сънувал нещо някога: привидял му се старец с корона — цар! А. Страшимиров, Съч. V, 197.
ПРИВЍЖДА МИ СЕ несв.; привѝди ми се св., непрех. Струва ми се, че виждам нещо, което в действителност го няма, не съществува; мярка ми се. И ето, там зад един храст, горе високо над кариерата, той като че забеляза ръка, която му махаше. Човек не се виждаше. „Дали не ми се привижда? Ама че работа.“ П. Велков, СДН, 212. „Не, не сте го ранили, казвам аз, тъй ви се е привидяло. Него ни стрела достига, ни нож пробожда.“ Ст. Загорчинов, ДП, 66. — Крадци! — рече си тревожно той... Не се долавяше никакъв шум... „Трябва да ми се е привидяло“ — реши старецът, като се взираше в здрачината. Д. Ангелов, ЖС, 137. — Той е — казал един стар овчар. — Привижда ни се — усъмнил се друг. Нашият другар не беше толкова висок. П. Йорданова, СЕ, 12. // Явява ми се насън, присънва ми се. Дядо Васил сънуваше хубави сънища: все му се привиждаше как напуска двора пред грамадни биволи, запрегнати в изопната кола. Д. Вълев, 3, 111. Понякога се стрясках насън. Привиждаше ми се, че динамитът се подпалва, избухва. Д. Спространов, С, 216.