ПРИВИЛЕГИРО̀ВАНЕ ср. Отгл. същ. от привилегировам и от привилегировам се. В миналото [властта] не се е придържала към желанието на преселниците: оставяла е открита врата за привилегироване. З. Сребров, Избр. разк., 198. Появява се цял рояк нови държави; и първото нещо, което те правят, е да се заемат с привилегироването на своите национални, „етнически“ мнозинства. Култ., 2004, бр. 13, 9. Определени аспекти на закона имат за последица привилегироването на определено религиозно вероизповедание за сметка на останалите. Д, 2007, бр. 49, 11.