ПРИВЍЧНО нареч. 1. По навик, по привичка. Веригите, с които бяха оковани краката и ръцете на Левски, дрънчаха, .., но той не ги чуваше... И сега очите му привично отбелязваха промените на местността и умът му преценяваше силата на укрепените пунктове. Ст. Дичев, ЗС I, 729. Чарлз Легрен уморено слушаше разказите на Агата за нейните успехи в Ривиерата, любезно и привично се усмихваше на радостта ѝ от тяхното „тайно“ свиждане. П. Спасов, ХлХ, 229. Само като мернеше нечия глава в рамката на малкото гишенце или чуеше името, тутакси слагаше предварително приготвената сума и викаше привично: „Следващият“. Г. Караславов, ОХ III, 153. // По познат, обичаен начин. В къщата беше привично спокойно и тихо.
2. С гл. с ъ м, с т а в а м в З л. ед. а) За означаване, че някъде, в някаква среда, общество нещо е установено, обичайно, типично. Той [преводът] не само сближава културите, не само прокарва мостове между тях, както е привично да се разсъждава. Чрез самото си съществуване той ги и разделя. ЛИК, 2007, бр. 2 [еа]. б) Обикн. при крат. лич. местоим. в дат. или с лич. местоим. с предл. з а. За означаване, че нещо е в навиците, привичките на някого, типично е за някого; свойствено. Отметна качулката си и се отдръпна до стената. Не ѝ беше много привично да се отдръпва. Но пък оттам лесно можеше да наблюдава всичко. В. Русинов, НОБ (превод) [еа]. За мен не е привично да харесвам такъв тип хора. С, 2005, бр. 4643, 18. Не му е привично да се държи по този начин.