ПРИВЍЧНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от привичен; обичайност. Във всичките му движения имаше някаква бързина, някаква привичност, които смътно я учудваха. Ст. Дичев, ЗС I, 255-256. Човек възприема притъпено околния свят главно поради иначе удобната привичност и познатост на предметите и хората. Ал. Андреев, НСС, 39. — Това внимание на приятелите .. би ме много повече покъртило, ако да не бъркаше едно нещо .. — чувството, съзнанието за привичността, машиналността и изтритостта на тия дружелюбни отношения. Ив. Вазов, Съч. IX, 105.