ПРЍВКУС, мн. няма, м. 1. Нюанс към вкуса на нещо (питие, хранителен продукт и под.), който предизвиква допълнителни вкусови усещания. Гроздова ракия с привкус на возелница и паничка кисели сини домати с чеснов лук и керевиз — това е всичко, което тази „страноприемница“ може да предложи на пътника. З. Сребров, Избр. разк., 229. Букет имаше виното, на питомно грозде дъхаше, но някакъв див привкус имаше. Й. Радичков, НС, 197. Продуктът [от мляко] понякога получава кафяв цвят, привкус на прегоряло и кафяви петна. Н. Димов и др., ТМ, 299. // Разш. Вкус (в З знач.). Не за огромна вила с гараж и тераса мечтаел Харизанов, не привкуса на касис и малини усещал в устата си. Й. Попов, БНО, 134.
2. Прен. Допълнителна характерна особеност, черта, нюанс в нещо. Той дори попресилваше природната си общителност или пък тя имаше привкус на изкуственост, защото в нея почти не се съдържаше интерес към другия. Л. Дилов, НП, 276. Във Вермънт без съмнение има повече книжарници, отколкото бензиностанции, дори и скуката там има недоловим приятен привкус. П, 1991, бр. 7, 2. Картините му се радват на вниманието най-вече на по-възрастното поколение, свикнало да му поднасят ясно за разчитане изкуство с романтичен привкус. Култ., 2004, бр. 18, 12. „Тамбукту“ не е просто ресторант, а приключение. Още с влизането в новото заведение попадате в стилна обстановка с африкански привкус. Кеш, 2003, бр. 48, 42.