ПРИВЛЍЧАМ, -аш, несв.; привлека̀, привлечѐш, мин. св. привля̀кох, привлѐче, прич. мин. св. деят. привля̀къл, -кла, -кло, мн. привлѐкли, прич. мин. страд. привлѐчен, св., прех. 1. Обикн. с предл. к ъ м, д о. Като влека или дърпам някого или нещо, правя да се приближи, да дойде към мене или някъде, към нещо; притеглям, придърпвам. Катя пое ръката му трепетна и плаха. Леко се наклони към него, очаквайки мъжът да я привлече и приласкае, но той сякаш не забеляза порива. Д. Спространов, С, 7. Мама все още стои приведена и свита над кросното в стана. Аз съм я прегърнал изотзад и хълцам. Доловила моя плач, тя се сепва, изправя се, привлича ме към скута си и почва да ме милва. Т. Влайков, Пр I, 73. Той предпазливо се обърна, привлече към себе си пушката и все така предпазливо започна да я повдига. Д. Кисьов, Щ, 188. Отначало прав, той отправяше все едни и същи въпроси, вечното „откъде, ваша милост?“ и „накъде, ваша милост?“; много скоро привличаше стол и облягаше лакти между паниците на двамата странника, .., прехласнат в приказките им. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 332. За да може веднага след като замеси да почне да бие маслото, той привлякъл близо до нощвите и буталката с маслото. Ран Босилек, ВП, 90.
2. За небесно тяло, магнит и под. — със силата на масата или на заряда си въздействам върху някакво тяло, като правя да се приближи към мене или да се стреми към мене. Дали телата при екватора не ще олекват, щом като тая [центробежната] сила е обратна на силата, с която Земята привлича телата? Г. Томалевски, АН, 80. С помощта на магнит може да съберем паднали игли, пирончета и др. железни частици. Това показва, че магнитите привличат железните предмети. Физ. VII кл, 1982, 59. Явлението, при което веществата при натриване получават свойството да привличат леки телца, се нарича наелектризиране чрез триене. Физ. VIII кл, 1965, 11. Ако от закона на тяготението ний възлезем към Великия творец на природата, .., то изведнъж ще разумеем невъзможността да са построи вселенная по такъв начин, щото слънцето да привлича планетите, а пък те да не привличат една друга. Д. Витанов, НС (превод), 100. // Поради някакво определено свойство, особеност или обстоятелство ставам причина нещо да се насочи към мене, да падне, попадне върху мене. Мракът последва само за миг, преди третата светкавица да блесне подир първите две. Изведнъж Грем разбра какво значи това .. само един предмет можеше да привлича мълниите като гръмоотвод. Корабът! Л. Николов, ЧЕВ [еа]. — Мисля, че ще е разумно да спрем. Ако се движим, можем да привлечем гръмотевиците. Д. Добрева, АД (превод) [еа]. Гората има и това добро, че привлича по-често дъждовете. Т. Икономов, ЧПГ, 37.
3. Карам, накарвам някого или нещо да дойде някъде или да ме последва някъде. — Ако немците тръгнат да ни преследват, всеки ще бяга сам, на различни страни. Дядо Йеньо, ти ще се опиташ да ги привлечеш към себе си — стреляй и виж да избягаш. П. Славински, ПЩ, 363. Сивият вълк отстъпи към дъното на пещерата и се опита да привлече мечката към стената, за да може да се измъкне навън. Ем. Станев, ПЕГ, 82. Заповяда тогива на войската, която ся биеше по улиците, да отстъпя полека назад, щото да привлекат неприятеля във вътрешностите на града. П. Кисимов, ОА II (превод), 163. // С някакво свое качество, особеност насочвам вниманието на някого върху себе си и ставам причина той да дойде някъде или да посети нещо. Най-кичести и приятни са селата в полето на Витоша и Люлин .. Лятно време те привличат гости от столицата. Ив. Вазов, Съч. XVII, 14. На много места бяха накладени огньове, върху които се печеше месо — приятната миризма беше привлякла доста мъже, които в очакване на яденето се черпеха с цуйка. Г. Белев, КР, 80. Повреден трамвай, замръзнал върху релсите, привлече куп дечурлига и те се натрупаха край него. М. Грубешлиева, ПИУ, 297. Швейцарецът обожава своята Швейцария, защото всякой кът от неговото живописно отечество привлича посетители и му принася средства за съществувание. Ал. Константинов, Съч., 93-94. Необикновеното плодородие на земите между Ефрат и Тигр привлякло там голямо множество хора. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 34. Магазините привличат купувачите с добре подредените си витрини. // Правя нещо (средства, капитали и под.) да постъпи, да бъде получено някъде, за някаква цел. Благоустрои [Мидхат] града, разшири пристанището и привлече капиталите на множество австрийски и френски търговски фирми. Ст. Дичев, ЗС I, 390. — Защо не привлечете чужди капитали към тази индустрия? — попитах аз. Умното, съсредоточено лице на Орозова изобрази една едва уловима печална усмивка. Ал. Константинов, Съч., 222. Германия осъществи грандиозна данъчна амнистия. Властите се надяваха да привлекат в страната до 100 млрд. евро. Кеш, 2004, бр. 4, 16.
4. Прен. В съчет. със същ. в н и м а н и е, л ю б о п и т с т в о, п о г л е д и под. — с някакви свои особености или действия, прояви ставам причина някой да насочи вниманието, любопитството, погледа си към мене. Отвори прозореца към улицата и викаше с висок глас, за да привлече вниманието на минувачите. Ив. Вазов, Съч. XXIII, 118. Селяните .. поглеждаха сегиз-тогиз към конете. Едрият черен кон на горския всякога привличаше вниманието им и затова много често разговорите се водеха около него. Й. Йовков, Разк. I, 238. Тоя странен мустакат човек .. беше интересен, и сабята му, и копчетата му, и златните ширити на ръкавите му привличаха детското любопитство. Елин Пелин, Съч. III, 42. Хороводецът привлече погледите и на стари, и на млади. На всички се хареса младостта и играта му. К. Петканов, П, 65. Християнството, което беше станало търпимо в България, в Пресиамовото время, още тогази беше привлякло любопитството на Преславския двор. Д. Войников, КБИ, 76. // В съчет. със същ. в н и м а н и е и с друго същ. с предл. к ъ м, в ъ р х у. Правя някой да забележи нещо, да се заинтересува от нещо, да насочи вниманието си към нещо. Стоянов не се е стеснявал да привлече и вниманието на митрополит Григорий .. върху нуждите на дружеството. М. Арнаудов, БКД, 266. За да привлечем вниманието на столичното гражданство към нашата справедлива борба, ние потеглихме в стройна манифестация към центъра на града. Мл. Исаев, Н, 48. И в днешно време този народ иска само да привлече вниманието на европейските сили върху своето плачевно состояние. СПл, 1876, бр. 1, 2. // В съчет. със същ. за чувства, емоции. Предизвиквам у някого чувството, емоцията, назована от съществителното. Това Борис знаеше и преди — те бяха гърци, но сега, когато скоро вече ще се узнае всичко, той ще привлече още повече тяхната омраза, тяхната ярост. Д. Талев, ГЧ, 279. Кога е било такъв млад и още неулегнал човек .. да е член на преспанската църковна община, как бяха позволили те да им се наложи той и да ги води, където си ще, да припкат те след него със старите си нозе послушни, със страх да не би да привлекат върху себе си гнева му! Д. Талев, ЖС, 159-160. Но трябаше да са пипа с голяма предпазливост, трябваше по-преди да спечели сърцата на известни първи младежи, трябаше да привлече и тяхната любов, уважение и доверие. Ил. Блъсков, ДБ, 23. Сега ще кажа, че много стари има с млади чувства .. Таквизи стари себе си препоръчват и привличат общото уважение към себе си. Ч, СбПер. п I, 1870, 106.
5. Прен. С вида си или с качествата си, с поведението си будя, предизвиквам симпатия, приятно чувство или влечение, любовно желание у някого. Противоп. отблъсквам, оттласквам. Павел беше хубавецът, най-здравият физически и духовно. В него живееше романтиката на младостта .., мечтата за силния мъж, за скитника и бунтовника, който привличаше жените, но нехаеше за тях. Д. Димов, Т 2000 [еа]. Винаги е била слаба, но някак невзрачна. Нямаше представа какво ѝ липсва, но не знаеше как да привлича мъжете. Т. Радева, СН [еа].„Искам да се запозная с едно момче, .., но не знам как да постъпя, за да го привлека, без да съм нахална.“ Б. Болгар, ОП, 102. // За особеност във външния вид, качество и под. — ставам причина да се породи симпатия, приятно чувство или влечение, любовно желание у някого. Привлякла го бе нейната хубост, чистата бледност на лицето ѝ — той не беше виждал никога такава жена и не можеше да откъсне погледа си от нея. Д. Талев, С II, 132. — Пък и жените не презирам .. У всички има нещо интересно, нещо, което привлича. Елин Пелин, Съч. IV, 130. Живите хитри, черни очи и здравото му червено лице привличаха всекиго, а ръцете му бяха тъй бели и меки, щото жените се надваряха да ги цалуват. Св. Миларов, СЦТ, 28.
6. Прен. Будя силно желание, влечение, стремеж у някого да бъде някъде или да върши нещо, да работи в някаква област, да постигне нещо; влека, притеглям. Градът непрестанно, непобедимо, мъчително ни привличаше, ставаше по-мил от по-рано, като близко, болно същество, което сме изоставили от егоизъм. К. Константинов, ПНП, 12. Той мечтаеше да стане лесовъд, когато порасне. Горите и дивечът го привличаха повече от всичко друго. Ем. Станев, ПЕГ, 120. Многократно бяхме разговаряли с него и аз винаги го насърчавах. Щом нещо го привлича, трябва да му се отдаде всецяло. Ив. Остриков, СБ, 59. Възможността да стане механджия привлича тато. Т. Влайков, Пр I, 99. Още от най-ранна възраст той се увлича от математиката. Привлича го нейната строгост и красота, нейните възможности и разнообразие. Матем., 1968, кн. 6, 1. Списателите .. са гледали съдържанието на тези книжки да бъде съобразно с детският ум и детският характер, да може да заинтересува, да привлече детето. ПСп, 1871, кн. 4, 114-115. Привлича ме литературата. Δ Завърших право, но адвокатската дейност не можа да ме привлече.
7. Прен. Правя някой да се включи в нещо, да се присъедини, да се приобщи към някакъв колектив, дейност и под. В тази комисия съветът привлича лекари, архитекти, агрономи, юристи и други компетентни специалисти. К. Странджев, ЖБ, 130. — Твоят отдел не си изпълнява задължението да привлича и задържа способни кадри, а гони хората и създава натегната атмосфера. Бл. Димитрова, ПКС, 313. — За кого става дума? — запита Младенов. — За тъста ти. Искаме да го привлечем в работата; и той трябва да помага, колкото може. Х. Русев, ПЗ, 230. Разпадането на „Българското общество“ се обяснява преди всичко с „нехомогенния състав на ръководството му“, в което по различни подбуди били привлечени хора с различен социален състав и с различни разбирания. Ив. Унджиев, ВЛ, 108. Сократ желаял да привлече в своето общество Ксенофонта. Н. Михайловски и др., ОИ (превод), 198. Привлякоха го за сътрудник на списанието. Δ Привлякоха ме като помощник в работата. Δ В отбора бяха привлечени нови играчи.
8. Използвам, включвам нещо (материал, примери и под.) някъде, в някакво изследване, труд и др. През последните десет-петнадесет години нашата историческа наука не само привлече много нови документи, но и направи голяма крачка напред в осмислянето на вече известни факти. Д. Яръмов, БП, 9. В книгата е привлечен богат фактически материал.
9. За съд, съдебна институция — призовавам някого като обвиняем. В съда са привлечени да отговарят хора, за които може да се докаже, че по времето, когато им се приписват извършените деяния, са се намирали на стотици километри разстояние. М. Грубешлиева, ПП, 279. Като подсъдими по делото щели да бъдат привлечени още Станкул и Малеев — такова било мнението на прокурора. Ст. Марков, ДБ, 421. // С предл. п о д и в съчет. със същ. о т г о в о р н о с т. Заставям някого да отговаря (обикн. пред съд, съдебна институция) за действията, за постъпките си; подвеждам. Полицията извърши масови арести и двадесет дни по-късно прокурорът при военно-полевия съд привлече под отговорност шестдесет и четири души. Д. Ангелов, ЖС, 293. Дали това е истина? Може би е измислица на самия Захариас, който бил привличан под съдебна отговорност по някои тъмни дела — фалшификация на пари и документи? М. Калинков, ГГ, 30.
10. Диал. Довличам, домъквам. И Калина се сетила, / че забравила детето, / и веднага се върнала, / детето да си прибере / и снопе да си привлече. Нар. пес., СбНУ XLIV, 195. Аз го [педя човек] турнах на полица, / на полица под паница, / дойде мишка, отвлече го, / пуснах котка — привлече го. Нар. пес., СбВСтТ, 845.
11. Остар. С предл. н а. Навличам1 (в З знач.), докарвам2 някому нещо. Отчаяни, голи, боси, гладни, влизат в отчаянието си в такива пътеки на живота, които компрометирват нашето име и привличат присмех, поругание и презрение на цял наш народ. НБ, 1876, бр. 44, 173. „Римлянете сами волею привлекоха на себе и на нас злото, що ни угрожава; нека ся убо избавят пак сами, както могат.“ Г. Кръстевич, ИБ, 369. привличам се, привлека се I. Страд. от привличам. Магнетитът е черен и тежък минерал с металически блясък; привлича се от магнита. Геол. IX кл, 112. Когато през водните разтвори .. се пропуска електричен ток, движещите се безразборно из течността йони се привличат от съответните електроди. Хим. VII кл, 1950, 48. Нашата делегация ще проведе разговори за съдбата на нефтените концесии и възможността да се привлекат инвеститори. Кеш, 2002, бр. 5, 6. II. Взаим. от привличам във 2 и 5 знач. Телата, наелектризирани с еднакви по знак заряди, взаимно се отблъскват, а телата, наелектризирани с различни по знак заряди — се привличат. Физ. VII, 1982, 20. Човек не е животно да живее само с продължение на рода. Главното е мъжът и жената да се привличат и допълват. Ем. Станев, ИК I и II, 90.
ПРИВЛЍЧАМ СЕ несв.; привлека̀ се св., непрех. Диал. Довличам се (в 1 и 2 знач.). Припадна на леглото до него като ранен войник, който с мъка се е привлякъл в горещините до живителното изворче. Елин Пелин, Съч. III, 40-41. Тя, привлякла се с мъка до прага, щом видя, че свекърът ѝ дири нещо, издигна изгаснали очи и свенливо изрече: — Да не дириш нещо, тате? Ц. Церковски, Разк., 104. Майка ми търтила да бяга и едвам се привлякла до дома. П. Р. Славейков, Избр. пр II, 25. Че каква грозна картина, / когато Тодор съгледа / двете си малки дечица — до майка им се привлекли, / кърваво млеко сукали! Нар. пес., СбНУ XLVI, 65.
ПРИВЛЍЧА МЕ несв.; привлечѐ ме св., непрех. Обикн. несв. Изпитвам силно желание, влечение да бъда някъде, да извърша или постигна нещо; влече ме, тегли ме. „Аз в легията?“ — мислеше си той. И се видя при звука на тръбата да тича нагоре по възвишението, .. и да се строява за паница чорба. Не, не го привличаше. Ст. Дичев, ЗС I, 146.
◊ Привличам / привлека като <с> магнит някого или нещо. С вида си, качествата си, славата си и под. много силно привличам, някого или нещо, възбуждам интереса на някого. — Истината е, че проявил [Ивайло] голяма храброст и името му привличало хората като магнит. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 497. Ах, твоето нежно лице / на ангелско прилича / и к себе моето сърце / като магнит привлича. Г. Софиянец, П, 27-28. Привличам / привлека на нечия страна (на страната на някого или нещо) някого или нещо. Правя някой или нещо да получи нечия подкрепа, поддръжка (в спор, борба, дейност и под.). Сифакс .. бил по-напред съюзник на Рим; но Картагенският полководец Гасдрубал му дал за жена своята прекрасна дъщеря Софонисба и го привлякъл на страната на Картаген. Н. Михайловски, РВИ (превод), 229. Привличам / привлека на своя страна някого или нещо. Получавам нечия подкрепа, поддръжка (в спор, борба, дейност и под.). И тъй лесно и просто му се виждаше до тази вечер да обиколи избирателите, да им поприказва, .., да ги похвали и да им пообещае туй-онуй, за да ги привлече на своя страна. Г. Караславов, С, 138. Още по време на подготовката и при обявяването на Кресненско-Разложкото въстание ръководните дейци начело с Натанаил се опитали да привлекат на своя страна гръцкото национално движение в южните райони на Македония. Д. Дойнов, КРВ, 271. Тий [византийските императори] употреблявали обикновената си лукава политика, за да привличат на своя страна членовете на царската фамилия, както и някои от болярите. Д. Войников, КБИ, 52.