ПРЍВОД м. Остар. и диал. Привеждане. За пръв път ся пише на български от българин българска пространна история, в която нищо не ся помянува, .. без да ся потверди завчас и с разни многочислени приводи и доказателства. Ч, 1871, кн. 12, 383-384.
◊ Зет на привод. Диал. Приведен зет, заврян зет; приведеник, приводък, домазет. Не са богати и имотни кой знай колко, но не се и лакомят на богатство. Нали са само син и дъщеря — има за тях, дори има и зет на привод да си доведат. П. Тодоров, И I, 321. Зет на привод се казва: кога някой човек няма мъжко чедо, а само женско, той като ожени момичето си, прибира и зетя си у дома си. С. Бобчев, Н, 1883-1884, кн. З—4, 362-363. На привод. Диал. Като приведен (заврян) зет. По-рано да чуе таквази приказка и не от другиго — от един ратай, дошъл на привод в дядовата му къща, дал му би една, та събрал би цяло село тук. П. Тодоров, И I, 130. — Добре се ожени ти! На привод — намеси се кръстникът. — Йота е сама на майка си. Ил. Волен, НС, 71.
ПРИВО̀Д м. Техн. Устройство или система от устройства за привеждане в движение на машина или механизъм. При издърпването на буталата в тръбите с помощта на специален винтов привод подводният обем се намалява и подводницата би трябвало да потъва. Д. Клисуров, КМД (превод) [еа]. Хидравличен привод.
— Рус. привод.