ПРИВО̀ЖДАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); приведа̀, -ѐш, мин. св. привѐдох, прич. мин. св. деят. привѐл, св., прех. Привеждам; приводя. „Аз имах някога тъй дивен роден край. Там дъбовете растяха тъй високо, теменужките кротко привождаха челца.“ П. П. Славейков, Събр. съч. V, 40. „Нашите дописници са честни хора, защото когато обвиняват някого, то привождат факти.“ С, 1872, бр. 45, 361. — Едно виждам, че мойто име привожда всичките тука в гняв и смущение. Ив. Вазов, Съч. XVIII, 147. привождам се, приведа се страд. Забележително е и туй, че колата можели твърде лесно да са спират и пак да са привождат в действие дори и там, дето трябало да са обръщат. У, 1871, бр. 15, 240. Окончателните решения на окръжните административни съдове ся привождат в изпълнение чрез полицията. ВП, 135.
ПРИВО̀ЖДАМ СЕ несв. (остар. и диал.); приведа̀ се св., непрех. Привеждам се, навеждам се; приводя се. Работници .. са привождаха под тяжестта на плодовете. Н. Михайловски, ПТ (превод), 19.