ПРИВО̀ЗВАМ, -аш, несв.; привеза̀, -ѐш, мин. св. привѐзох, прич. мин. св. деят. привѐзъл, -зла, -зло, мн. -зли, св., прех. Остар. и диал. Докарвам2 (в 1 знач.). Тамо [в Александрия] привозвали за продавание различни стоки из различни страни от Европа и Азия. Г. Йошев, КВИ (превод), 83. В 1816 г. холандеските търговци, според както говорят някои, привезле чай пръв път в Европа. Знан., 1875, бр. 13, 204. привозвам се, привеза се страд., привозвам си, привеза си възвр. и взаим. На, затуй се поотпуснах тия дни: дърва си привезох от сечището, на воденица ходих, шопара заклах и уредих — хем и с приятели се видях, хем и домакинството постегнах. Б. Обретенов, С, 63. Днес ще возят снопи едному, утре другиму, .., и тъй нататък, доде си привезат. Ил. Блъсков, СК, 29.