ПРИВРЀМЕНЕН, -нна, -нно, мн. -нни, прил. Остар. Книж. Временен. — Братя българи, вие чухте кой и какъв съм — каква длъжност ми е дадена от новото привременно българско правителство в Гюргево. Д. Марчевски, ДВ, 148. — Аз възложих на моя военен министър генерал Ернрота да състави едно ново министерство. Това министерство ще има привременен характер и ще управлява, догдето Великото народно събрание се произнесе. С. Радев, ССБ I, 270. Привременият секретар на събранието Н. П. Стоянов преписа на чисто съставеното вече пълномощно. З. Стоянов, ЗБВ I, 416. Следствията на обсадното положение състоят в привременното спирание на гражданските закони. НБ, 1877, бр. 58, 226.
◊ Привременна мярка. Юрид. Мярка, предписана от съда за запазване или осъществяване на спорно субективно право, без да се решава спорът по делото. С промяната [в закона] се дава възможност на засегнатата страна да обжалва определението на съда относно привременните мерки. Сега, 1999, бр. 167, 12.