ПРИВРЀМЕННО нареч. Остар. Книж. Временно. Телеграфически бяха отчислени окръжният управител и началникът; длъжностите им бяха поверени привременно на секретарите. А. Страшимиров, Съч. I, 360. Ако стане нужда да са завземе една част на България, то ще са направи привременно, дорде са заключи мир и са гарантира положението на християните. НБ, 1876, бр. 47, 184. Ристичева кабинет, който си е дал вече оставката, ще води работите привременно. СПл, 1876, бр. 29, 116.