ПРИВРЀМЕННОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Временност. Во всички и во всичко се чувствуваше привременността на тоя живот. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (1), 29. Но оттога даже и досега това девическо училище не йе променило еще привременността си. Ч, 1871, кн. 15, 475.