ПРИВЪ̀РЗАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от привържа като прил. Обикн. с предл. к ъ м или (остар.) н а. Който е изпълнен с трайни чувства на симпатия, обич към някого или нещо и му засвидетелства вярност, отдаденост; предан. Милан не знаеше отгде идат тия мъки, но искаше някак да го утеши и като не смееше да го попита, ставаше само по-привързан и по-внимателен към него. Й. Йовков, ПК, 202. Не беше ли той привързаният — може би прекалено привързаният към своето семейство баща, и преданият — твърде много преданият на своята работа лекар! Вл. Полянов, ПП, 154. Оня беше, разбира се, просто селянче. Но затова пък — толкова умно, толкова схватливо и най-важното, така сърдечно и привързано! Д. Калфов, Избр. разк., 292. Ния се залавяше с децата на етърва си и вършеше с майчинска грижовност дори и най-грубата работа около тях .. децата бяха привързани към нея и я обичаха. Д. Талев, ПК, 108-109. — Кажи ѝ да го вземе... Той е добър... Привързан ще бъде на оная, която ще го люби. Ив. Вазов, Съч. XXI, 67.