ПРИВЪ̀РЗАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Качество или отношение на привързан; преданост. Тя го обожаваше, а той се отнасяше към нея с всичката си привързаност на съпруг, който чувствува и строго съблюдава съпружеския си дълг. Д. Немиров, Д № 9, 23. Двама от първите Тертерови боляри, упорити в привързаността си към избягалия цар, бяха умъртвени по тайнствен начин. Ив. Вазов, Съч. XIV, 72. Хю вече от четири години работеше като личен секретар на министър-председателя... Между двамата съществуваше привързаност, отношенията им бяха по-топли, отколкото е прието в тази среда. Б. Йосифова, БЧМ, 9. Той [Мортагон] спрял няколко мирното туй разпространение на учението Христово с фанатическата си привързаност към язичеството. Т. Шишков, ИБН, 128.