ПРИВЪ̀РЗВАМ, -аш, несв.; привъ̀ржа, -еш, мин. св. привъ̀рзах, св., прех. 1. Прикрепвам, закрепвам1 нещо към друго с връзване; връзвам1, завързвам2. Тя привързваше люлката за клоните на крушата дивачка край слога и зажънваше. Кр. Григоров, И, 26. Беше късоглед до слепота и носеше изпъкнали очила. За да не ги загуби, привърза ги за главата си с връв. Х. Русев, ПЗ, 287. Цено търговецът беше привързал кравата за един кол в разградения двор и тя стоеше кротко .. и преживяше. Кр. Григоров, ОНУ, 106. — Че и не пукна проклетницата, та да миряса селото .. — пухти хаджията и привързва коня о бряста. Чудомир, Съч. II, 122. // Връзвам1, завързвам2 някого към нещо, за да му отнема възможността да се движи, да действа. Двамата разбойници, без да обръщат внимание на виковете му, блъснаха воденичаря до един стълб и взеха да го привързват с въже. Ив. Вазов, Съч. XXII, 22. Щом въведе момъка в избата, пандуринът го сграбчи за нозете, повали го и длъжко се бори, докато го привърза на една греда. А. Страшимиров, Съч. IV, 62. // Поставям или прикрепвам нещо върху друго и го пристягам, като съединявам краищата с възел, за да се държи; връзвам1, завързвам2. Копринена панделка, вързана на джуфка, грееше върху корделата, с която беше привързала гъстите си коси. А. Гуляшки, ДМС, 8. — Зимата ни притисна, а сме си още без клечка дърва — рече тя троснато и като че неопределено, оправи привично и ловко черната си шамия, като я привърза по-нагоре и откри голямото си мургаво чело. Г. Караславов, Избр. съч. VI, 104.
2. Прен. Обикн. с предл. к ъ м. Правя с качествата си и поведението си някой да изпитва трайни чувства на симпатия, обич към мене и да ми засвидетелства вярност, отдаденост. Тя намери в простодушния Митка този [желания] мъж и успя така да го обае и привърже към себе си, щото сега Митко .. не можеше да се реши да иска развод. Ив. Вазов, Съч. XXV, 59. — Не може ли някак да се склони Исак, за да земе и той нашата страна? Брат ми с гостоприемството си твърде го е привързал към себе си. В. Друмев, И, 37. // За качество, състояние, поведение и под. — ставам причина някой да изпитва трайни чувства на симпатия, обич към някого и да му засвидетелства вярност, отдаденост. — Нищо не привързва хората един към друг така, както болката. Й. Попов, ББ, 4. Нещо особено имаше у тая жена, нещо такова, дето те привързва, кара те да я обикнеш. Т. Влайков, Съч. II, 202.
3. Спец. Определям местоположението на обект върху карта (географска, топографска и под.), като го съотнасям с координатите на други, вече фиксирани обекти. привързвам се, привържа се I. Страд. от привързвам в 1 и З знач. Фиданката се поставя в средата на дупката .. След това почвата се притъпква и дръвчето се привързва на кола. Осн. сел. стоп. VIII кл, 91. Кога ся привърже [младото дърво] о прав кол, расте хубаво и еднакво право нагоре. Й. Груев, КН 7 (превод), 85. II. Възвр. от привързвам в 1 знач. Принудихме се на един малък за̀вет под прага, който образува Вълчата скала към платото, .. да се привържем о въжето, което носехме, и то само да можем да контролираме вървим ли всички. П. Делирадев, В, 269.
ПРИВЪ̀РЗВАМ СЕ несв.; привъ̀ржа се св., непрех. Обикн. с предл. к ъ м. Изпълвам се с трайни чувства на симпатия, обич към някого или нещо и му засвидетелствам вярност, отдаденост. Дядо Ламби обикна Нонка и се привърза към нея с оная мила привързаност, която е присъща на самотните старци. И. Петров, НЛ, 55. Сърцат човек е, умен. И се привързва завинаги, като куче. Ако те е заобичал — това е. З. Сребров, Избр. разк., 23. Божура не обичаше никого и към нищо не можеше трайно да се привърже. Й. Йовков, СЛ, 61. Другоселка е тя и няма си тука ни свои, ни близки. Привързала се е към мама и има я нея като най-близка роднина. Т. Влайков, Пр I, 61.
◊ Привързвам / привържа нещо или някого в (към) нечия колесница; привързвам / привържа нещо или някого в (към) колесницата на нещо или някого. Книж. Поставям обществена група, партия или държава в положение на пълна зависимост от политиката, целите на някого. — Само искам да ти кажа, че фашистите никога нищо не дават даром. С това те ни привързват по-здраво към своята колесница. М. Грубешлиева, ПИУ, 124.