ПРИВЪ̀РШВАМ, -аш, несв.; привъ̀рша, -иш, мин. св. -их, св. 1. Прех. и непрех. Обикн. с предл. с. Върша, извършвам нещо докрай, довеждам някаква работа, дейност до края; завършвам2, свършвам, приключвам. Щом привършеше работата си, той бързаше да отскочи към кръчмите и кафенетата. Г. Караславов, СИ, 110. Николина беше привършила миенето, седеше на края на кревата със завити около главата мокри коси и бършеше лицето си и рамената с голяма кърпа. Г. Райчев, ЗК, 48. — По туй време в нашия край привършват гроздобера. Товарят кошовете и берачите тръгват на върволици подир колите. А. Гуляшки, ЗВ, 305. Обедът им продължи в мълчание. Вече привършваха, когато вън, на входната врата, се чу несмело почукване. Д. Талев, ГЧ, 201-202. До полунощ той работи, привърши със заверката на всички документи и си отдъхна. Ст. Марков, ДБ, 45. // Изработвам напълно, докрай някакъв предмет; завършвам2. Когато навесът беше привършен, Вълко заведе момчетата да правят листници, които щяха да служат за храна на еленовите стада през зимата. Ем. Станев, ПЕГ, 119-120. Цели две седмици шихме двете саи, ала когато ги привършихме, Бусара посви вежди, па уж се поусмихна. — С малко минахте — каза той, — не беше лошо и на мене един панталон да изкарате. Кр. Григоров, ОНУ, 116. Щом привърши ризата, ще извезе за себе си нов нагръдник с червени кукувички. К. Петканов, Избр. съч., 102.

2. Непрех. За дело, дейност, събитие и под. — достигам до своя край; привършвам се, завършвам2, свършвам, приключвам. Събранието привърши към полунощ. М. Грубешлиева, ПИУ, 121. Първата европейска война току-що беше привършила. Ил. Волен, НС, 66. И ни помоли да дойдем сутринта, тъй като бил много изморен, а не искал разговорът ни да привърши набързо. Кл. Цачев, СШ, 21. Вършитбата привършваше вече, а Станка все още не трябваше да излиза от двора навън. Г. Караславов, ОХ II, 419.

3. Прех. Изразходвам, изчерпвам цялата наличност от нещо (средства, материали и др.); свършвам. Еньо привърши колкото имаше готови пари и понеже не работеше вече нищо, почна да продава от имота си. Елин Пелин, Съч. III, 169. Сиромасите и хората от средна ръка или бяха привършили брашното, или пък наскоро щяха да го привършат. Г. Караславов, ОХ II, 380. — Добър ден, свайке! Какво си се умислила... — Море, остави се, свате. Храната привършихме за добитъка. Кр. Григоров, И, 8. Не бе ял от два деня, че в монастира привършиха хляба. Зл. Чолакова, БК, 33.

4. Непрех. За средства, материали и др. — изчерпвам се; привършвам се, свършвам, свършвам се. Тя познаваше добре Шуман .. Той беше безмилостен към себе си. Сънят идваше за него не когато изгряваха звездите, а когато нотните листа привършеха. Е. Йончева, ЗГ, 61. Поради силните бури веднъж им се наложило да престоят 40 дни и провизиите им привършили. Едва успели да се оправят, но все пак оцелели. БВ, 2006, кн. 11-12 [еа]. привършвам се, привърша се страд. от привършвам в 1 и З знач. Министерството възприе следния план за работа: .. До края на тая година да се привърши и цялата подготвителна работа на основното реорганизиране .. на съдоустройството. П. Мешкова и др., БГ [еа]. привършва се, привърши се безл. от привършвам в 1 и З знач. — Грешката трябва да се изправи .. Да се използува добитъкът. И в десет дена да се привърши с оранта. А. Гуляшки, МТС, 140.

ПРИВЪ̀РШВАМ СЕ несв.; привъ̀рша се св., непрех. 1. За дело, дейност, събитие и под. — достигам до своя край; привършвам, завършвам2, свършвам, приключвам. Привършат се летните работи или дойде празник, селяните останат празни. Ив. Вазов, Съч. XXVI, 75. Времето беше застудяло и кърската работа беше се привършила, та кафенетата и кръчмарницата вече гъмжаха от народ. Г. Караславов, Тат., 188. Все такива [разгорещени] разговори .. бяха залисали по това време всички в кръчмата. Също тъй примирително, с облекчение и с взаимно уверение в приятелство се привършваха и те. Й. Йовков, Ж 1930, 14-15. Лекцията по предметно обучение се привършила. Училищният звънец припряно заудрял. Чудомир, Съч. II, 80. Седянката се привършва. Всичкият кукуруз е изчушкан. Т. Влайков, Съч. I, 21.

2. За средства, материали и др. — изчерпвам се; привършвам, свършвам, свършвам се. Сено, слама — всичко се привърши, взехме да вадим плявата изпод керемидите и да храним с нея овцете. Й. Йовков, ЧКГ, 228. Хлябът се привършваше и на другия ден трябваше да отиде на мините да купи друг, ако не искаше да стои гладен. Ем. Станев, ПЕГ, 10. У дома вече не беше така топло, дървата се привършваха. Сп. Кралевски, ВО, 49. Па и парите, с които разполагаше общината, май се бяха привършили. Т. Влайков, Съч. III, 228.


Източник: Речник на българския език (онлайн)