ПРИВЯ̀ЗАНОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Остар. Книж. Привързаност, преданост. — Аз се отказвам доброволно от щастието си; направи щастлива девицата, която има повече право на твоята привязаност. Ив. Вазов, Съч. XI, 182. Зои се разболява на два пъти твърде опасно. Аз познах тогава по страданията, които изпитах, колко е била силна привязаността ми към нея. К. Величков, Н, 1884, кн. 7, 573. Вместо благонравие, добродетел, в такива слаби умове са вгняздяват деморализация и разврат; вместо искреност, братска любов и привязаност — гордост, презрение и ненавист. У, 1871, кн. 1, 85.
— От рус. привязанность.