ПРИГА̀ЖДАМ, -аш, несв.; пригодя̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. 1. Обикн. с предл. з а и (диал.) н а. Променям или преустройвам нещо, за да стане подходящо, годно за използване с нова функция или ново предназначение; приспособявам, нагаждам1. Радка разрови дрехите, .., донесе ги и започна да ги къса, да ги чисти и да ги пригажда за пелени. Ил. Волен, МДС, 40. По липса на достатъчно места управата на затвора пригоди временно две обущарски работилници за килии. К. Калчев, ЖП, 279. Влизам в голяма къща на два ката. Стопанинът ѝ се мъчи да пригоди каменната ѝ маза за зимна стая. З. Сребров, Избр. разк., 202. Вътре има салон, хубави стаи, сервизни помещения. Ще ги пригоди за хотел, а има място и за дострояване. С, 2006, бр. 4766, 13. // Направям или изработвам нещо, като променям или преустройвам по подходящ начин друго нещо; приспособявам, нагаждам1, нагласявам. И така Петкан [щъркелът] остана. Прибра се в топлия обор на чичо Петър, а той му пригоди и гнездо в ъгъла. Елин Пелин, ПР, 79. — Ние сме беден театър, нищо си нямаме, нито завеса, нито декори, нито костюми, а и пукната кукла нямаме, но ще пригодим нещо. Б. Априлов, ДПЛ [еа]. На осемнадесет месеца, когато децата вече вървят достатъчно добре, техният син можеше да кара малкия велосипед, който Виктор специално бе пригодил за него. Д. Райкова, ИК (превод) [еа]. Поетът още дълго чука, / на бурето той дъно пригоди: / снегочистачка и колца! К. Христов, ЧБ, 342.
2. Обикн. с предл. к ъ м. Внасям изменения в нещо, за да стане подходящо за приложение или функциониране в нови условия, в определена среда или да отговаря на някакви изисквания, критерии; приспособявам, адаптирам, нагаждам1. Ето това беше дръзкото дело на учителя — той пригаждаше християнството към народните обичаи. Й. Вълчев, СКН, 620. Трудно ми беше, защото трябваше първа да експериментирам в нашите условия един чужд опит. Да го пригодя, да извлека от него максимума за нашите условия, за изискванията на нашия спорт. Ж. Шишманова, ГП [еа]. При повечето от тях [авторите] възниква един и същ проблем — понеже няма съхранена оригинална ромска писмена система, всеки пригажда правописа на книжовния език, на който публикува изследването си. А. Пампоров, РВ [еа]. В много бързи темпове ще трябва да пригодят съществуващата подзаконова нормативна уредба, докато бъде приет новият закон за далекосъобщенията. Кеш, 2003, бр. 1, 14. // Стесн. Правя изменения в литературно или музикално произведение и под., за да го направя по-подходящо за възприемане от друга аудитория или при други условия; приспособявам, адаптирам. Има ли конкретен литературен текст, който би ви се искало да пригодите за сцената? Аз съм голям почитател на научната фантастика и много ми се ще да намеря начин да я пренеса в театъра. Кап., 2007, бр. 21, 18.
3. Остар. и диал. Съчинявам, измислям текст към определена мелодия или мелодия към определен текст; пригодявам. — Ха, тази песен, бре Джонко .. за сокол и малка мома .. — Е? — Нея на̀, думат, сам си я изкарал. — А, изкарал съм я... пригодих думи. А. Страшимиров, ЕД, 36-37. — А тая песен .. — Дивна мелодия съм ѝ пригодила — изрече бързо след това тя. Ц. Церковски, Разк., 51-52.
4. Прех. и непрех. Остар. и диал. Приготвям, подготвям; пригодявам. Жената от радост не заспала и станала рано ошче у темна доба, усукала баницата, пригодила сичко. Нар. прик., СбНУ X, 140. Когато Петко излезе, тя поседя, поседя права, па каза: „Господ на добро да обръща“ и отиде да пригажда за сватбата. К. Величков, Н, 1884, кн. 5-6, 388.
5. Непрех. Остар. и диал. Угаждам; пригодявам. Огняновото лекуване отиваше успешно, макар и не тъй скоро, както предсказа чичо Марин. Гостолюбивата му челяд пригаждаше всякак на болния. Ив. Вазов, Съч. XXII, 161. Без да се обади някому, Бойко извежда биволи и хванал пътя. Спогледаха се баба Добревица със снаха си: не му ли пригодиха нещо, или някой от тях изтърва приказка. П. Тодоров, И I, 99. Той сега не са знае на небето ли е, или на земята, чуди са с какво по-преди да пригоди на кръстника и на кръстницата си. Ил. Блъсков, ПБ I, 67. То [детето] смайва и залисва всичките домашни, които никак си не могат да му пригодят. У, 1870, бр. 1, 8.
6. Непрех. Остар. и диал. Успявам, сполучвам в нещо; пригодявам. В същото време аз пригодих да умножа и стадото си. Сполучихме да уловим двадесет и две диви ярета. П. Р. Славейков, РО (превод), 134. В малкото време Франклин пригоди да уреди печатницата си. С. Бобчев, ЖФ (превод), 39. пригаждам се, пригодя се страд. от пригаждам в 1-4 знач. Като подарява бащината си къща в Котел за училище, той [П. Берон] поръчва тя да се пригоди на негови разноски за девическо училище. М. Арнаудов, ЖТИ I [еа]. Тази задача се изпълнява в рамките на 2 — З месеца, като се прилагат типови проекти, които се пригаждат към конкретната ситуация. Кеш, 2003, бр. 7, 14.
ПРИГА̀ЖДАМ СЕ несв.; пригодя̀ се св., непрех. 1. Приспособявам се, нагаждам се, адаптирам се. Всяка живинка се пригажда. Животните сменят козината си, дори цвета си, за да се запазят. Б. Болгар, ПД, 53. Бързо и без мъка свикваше и се пригаждаше Севда към реда в новия дом. Г. Караславов, С, 91. — Нова власт, ней ще служиш. Утре дойде ли друга, ще се пригодиш, ако искаш да не си изпуснеш хляба. Кр. Григоров, Р, 110. Една част от микроорганизмите са се пригодили да се размножават в човека, животните и растенията и да им причиняват различни заболявания. НТМ, 1962, кн. 3, 22.
2. Диал. Оказвам се годен, нужен, полезен за нещо. Темир нареди да се построят .. кошари за добитъка .. Това бе тежка работа, но необходима, и с нея трябваше да се бърза .. Тъкмо тук се пригодиха ръцете на планинците, отвлечени от родните им огнища. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 50.
3. Диал. Случвам се, улучвам се. Пригоди са хубаво време, дорде косихме. Ал. Дювернуа, СБЯ, 1901.
4. Само безл. пригажда се, пригоди се. Диал. Случва се, става, бива. Това захлупаче .. притваря дихателните тръби .. Но понякога, кога напр. ся смее чловек в ядението, пригоди ся, та захлупачето не ся захлупи. КН, 1873, кн. 5, 5. Не ми ся е пригодило да го чуя, да го видя. Н. Геров, РБЯ IV, 267.