ПРИГА̀ЖДАНЕ1, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от пригаждам и от пригаждам се. Където има непреклонност, има смърт. Където има живот, има пригаждане. Б. Болгар, ПД, 64. Неравномерното разпределение на яркостта в полето на зрението довежда до чести и последователни акомодации (пригаждания) и заслепявания. И. Аламанчев, ЕО, 16.
ПРИГА̀ЖДАНЕ2, мн. -ия, ср. разг. Отгл. същ. от пригажда ми се.