ПРЍГАР м. 1. Леяр. Отпадъчно вещество, смес от метал, формовъчен материал и шлака, което се отлага като трудно отделим пласт върху повърхността на отливка. По повърхнините на отливките не трябва да има механични повреди, пригар, спойка и бразди, намаляващи якостта и влошаващи външния вид на отливките. ДВ, 2006, бр. 19 [еа].
2. Диал. Пригор1. Казват: мирише на пригар. СбНУ XXIX, 269.